Красимир Стойчев за 1997 г.: Това беше цивилизационна битка, не просто политическа криза

В рубриката „Историите на Мария Йотова“ бизнесменът и обществена фигура Красимир Стойчев прави равносметка на драматичните събития от 1996–1997 г., които промениха посоката на България. По думите му кризата около управлението на Жан Виденов не е била просто икономически срив, а част от „цивилизационен сблъсък между Изтока и Запада, между Азия и Европа“.

Според Стойчев управлението на БСП в средата на 90-те години довежда страната до икономическа катастрофа. Спирането на разговорите с Международния валутен фонд и липсата на елементарни познания за функционирането на пазарната икономика отключват хиперинфлация с „чудовищни размери“.

„Хората живееха в патологичен страх от инфлацията. Доходите им се топяха, а напрежението в обществото растеше до ръба на избухване“, спомня си той.

В опит да се ускори политическата промяна, Стойчев разказва как е финансирал създаването на две фондации – едната близка до социалдемократичното крило в БСП, а другата – свързана със Съюза на демократичните сили.

Софиянски: Александър Божков отказа да бъде служебен премиер, аз приех и сам определих екипа си

„Времената бяха такива – трябваше натиск и отляво, и отдясно. Страната отиваше в руини“, казва той. Целта е била да се създаде политическа среда, в която правителството на Жан Виденов да бъде принудено да се оттегли.

През лятото на 1996 г. Стойчев се среща с Андрей Луканов и го предупреждава, че ако не бъде променен курсът на управление, „катастрофата е неизбежна“. Разговорът, по думите му, остава без реален резултат, а няколко месеца по-късно Луканов е убит – събитие, което допълнително белязва тежката политическа атмосфера в страната.

Най-драматичните му спомени са свързани с 10 януари 1997 г., когато протестите срещу правителството прерастват в сблъсъци пред парламента.

„Помня уплашените лица на депутатите от БСП. За първи път трябваше да се сблъскат с гнева на народа“, разказва Стойчев, който тогава е съсобственик на вестник „Стандарт“ и участва активно в обществената кампания срещу управлението.

Един от ключовите моменти в разказа му е срещата между Иван Костов и Николай Добрев в началото на януари 1997 г., организирана с негово посредничество.

По думите му тогава е постигнато мълчаливо разбирателство: БСП да върне мандата за съставяне на правителство, а от страна на СДС да няма тежки политически репресии срещу социалистите.

„Това беше миг на голяма политическа мъдрост. Двама души предотвратиха още по-голяма бедност и кръвопролития“, смята Стойчев.

След връщането на мандата от Николай Добрев и последвалите избори, въвеждането на валутния борд стабилизира страната.

„За по-малко от година ситуацията рязко се подобри. Това беше катарзис – усещането, че най-тежката драма е зад гърба ни“, казва той.

В разговора Стойчев се връща и към личната си биография – от ранната си работа с международни институции, през основаването на „Мобилтел“, до участието си в медийния и банковия сектор. Той коментира и обвиненията около досиетата и връзките с Държавна сигурност, като подчертава, че никога не се е чувствал част от подобни структури.

По темата за банковата криза от 90-те години Стойчев отхвърля тезата, че тя е била предизвикана основно от частни бизнесмени.

„Белези от свободата“: Георги Първанов за оставката на Жан Виденов, ролята на Ахмед Доган и фактите от 1997-ма

„Под 5% от загубите са от частни кредити. Основната отговорност е на държавните фирми и политическата върхушка“, твърди той, според когото митът за „лошите богаташи“ е удобен начин да се прикрие системният провал на управлението.

В по-широк исторически план Красимир Стойчев вижда прехода като част от дълга битка между Изтока и Запада – започнала още с драматични събития като атентата в „Света Неделя“ и преврата през 1944 г.

„Тази битка приключи, когато България влезе в Европейския съюз, в Шенген и прие общата валута. Вътрешно ние вече успяхме – с мъка, с кръв, пот и сълзи, но вървим напред“, заключава той.