Историята на Гренландия: От Ерик Червения през кучешките впрягове до Тръмп

Историята на Гренландия започва далеч преди появата на писмени източници и е тясно свързана с адаптацията на човека към едни от най-суровите условия на планетата. Археологическите данни показват, че островът е бил населен на няколко вълни, като различни култури са се появявали, изчезвали и заменяли една друга с течение на хилядолетията.

Според Google Trends интересът към темата "Гренландия" расте прогресивно с желанието на Тръмп да придобие острова - през целия първи месец на 2026 г. той е значителен.

Най-ранните доказателства за човешко присъствие в Гренландия датират отпреди около 4500–5000 години. Първите известни обитатели са представители на така наречената култура Сааккак (Saqqaq), дошли от Североизточна Канада. Те били ловци и събирачи, които разчитали на лов на тюлени, риба и северни елени, използвайки каменни и костни сечива. Тези хора успели да се приспособят към арктическия климат, но културата им изчезнала след около хилядолетие, вероятно заради климатични промени.

Тръмп предлaга по 2 милиона долара на всеки гренландец?

След тях се появяват други палеоескимоски култури, като Индепенденс I и II, а по-късно и Дорсет. Те също идват от Северна Америка и показват постепенно усъвършенстване на техниките за лов и оцеляване в Арктика. Въпреки това и тези култури изчезват мистериозно, което подсказва, че условията в региона са били изключително променливи и трудни за дългосрочно заселване.

Около XIII век на територията на Гренландия се установява културата Туле – преки предци на съвременните инуити. Те въвеждат ключови новости като кучешките впрягове, каяците и по-ефективни оръжия за лов на китове. Именно тази култура успява да се задържи и да се развие устойчиво.

Снимка: iStock

Паралелно с инуитските култури, около 985 г. сл. Хр. Гренландия е достигната и от европейци – скандинавските викинги, водени от Ерик Червения. Те основават норвежки селища в южната част на острова и развиват земеделието и животновъдството в ограничен мащаб. Тези селища съществуват няколко века, но изчезват през 15-и, вероятно поради застудяване, икономическа изолация и конфликти.

Така историята на Гренландия започва като поредица от човешки опити за адаптация към крайни природни условия. От първите палеоескимоси до инуитите и викингите, островът е свидетел на цикли на заселване, развитие и изчезване, които оформят уникалното му историческо и културно наследство.

Епохата на изолацията

След изчезването на скандинавските селища през XV век Гренландия навлиза в период, често наричан епоха на изолацията. В продължение на близо три столетия островът остава извън полезрението на Европа, а единствените му жители са инуитите, наследници на културата Туле. Те развиват самостоятелно своите общности, социални структури и духовни вярвания, напълно съобразени с арктическата среда. През този период животът е организиран около сезонния лов, а предаването на знания става устно, чрез митове и традиции.

Нов етап в историята на Гренландия започва през XVIII век с възобновяването на европейския интерес. През 1721 г. датско-норвежкият мисионер Ханс Егеде пристига на острова с цел да открие потомци на изчезналите викинги и да разпространява християнството. Макар да не намира норвежките колонии, неговата мисия поставя началото на трайно датско присъствие. Постепенно се създават търговски постове и мисионерски станции по западното крайбрежие.

Тръмп обяви, че няма да налага мита заради Гренландия

През този период Гренландия се превръща в датска колония. Датската корона установява търговски монопол, който силно ограничава контактите на местното население с външния свят. Икономиката се съсредоточава върху лов, риболов и износ на кожи, а инуитите биват постепенно въвличани в европейската парична и търговска система. Това води до дълбоки социални промени, както и до разпространение на нови болести, срещу които местното население няма имунитет.

Точната година, в която Гренландия официално се превръща в датска колония, е 1728 г. Постепенно се ликвидира влиянието на църквата и търговията на други европейски държави, обвързвайки острова изцяло с Дания чрез търговски монопол и административна структура.

Снимка: iStock

XIX век носи по-нататъшна консолидация на колониалната власт, но и първи научни експедиции и картографиране на вътрешността на острова. Европейските изследователи започват да изучават географията, климата и културата на Гренландия. В същото време инуитската култура започва да се променя под влияние на християнството, образованието и европейските норми.

Този период подготвя прехода към модерната история на Гренландия – от изолирана колония към общество, което постепенно започва да търси собствена идентичност и по-голяма автономия. 

През XIX век се наблюдават няколко важни събития:

► Консолидация на датската власт – Дания укрепва колониалната си администрация, централизира управлението и засилва търговския монопол, което засилва икономическата зависимост на инуитите.

► Научни и географски експедиции – европейски изследователи картографират северните и вътрешните части на острова, изучават климата, флората, фауната и културата на инуитите. Това превръща Гренландия в обект на полярни изследвания.

► Социални промени за инуитите – постепенно разпространение на християнството, нови образователни системи и европейски търговски практики променят традиционния начин на живот, но много общности остават полунезависими и базирани на лов и риболов.

► Изолация на вътрешността на острова – докато крайбрежните райони постепенно се адаптират към колониалните структури, вътрешността остава почти необитаема и непозната за европейците.

XX век: Драматични промени и постепенно преминаване от колониален режим към съвременна автономия

► Втората световна война (1939–1945)

По време на войната Дания е окупирана от нацистка Германия, което практически изолира Гренландия от централната власт. В отговор САЩ установяват военни бази на острова, за да осигурят стратегически контрол над Северния Атлантик и Арктика. Това води до засилване на инфраструктурата – летища, пътища и радио връзки, както и до първите по-сериозни икономически инвестиции, които променят традиционния начин на живот на инуитите.

► Следвоенният период и интеграция с Дания

След войната Гренландия официално се превръща в пълноправна част на Кралство Дания през 1953 г. – конституционна промяна, която премахва колониалния статут и дава на местното население датско гражданство. Това е период на модернизация: строят се училища, болници, нови градове и транспортна инфраструктура, но също така се наблюдава и силна урбанизация, като много инуити се местят от традиционните си селца на крайбрежието в нови градски центрове.

Снимка: iStock

► Борбата за самоуправление

През 1979 г. Дания въвежда Домашно самоуправление (Home Rule), което дава на Гренландия широка автономия в местните въпроси като образование, здравеопазване и култура, докато отбраната и външната политика остават под датски контрол. През 2009 г. системата се развива до разширено самоуправление (Self-Government), което признава правото на Гренландия да контролира природните си ресурси и дори да обявява независимост, ако обществото реши това.

Съвременност

Днес Гренландия е почти изцяло населена от инуити, а населението комбинира традиционен лов и риболов с модерна икономика, базирана на обществен сектор, минни ресурси и туризъм. Стратегическото местоположение на острова продължава да го прави важен за глобалната политика, особено по въпросите на Арктика и изменението на климата.

До Тръмп (2019 г.) няма публично известни сериозни опити на американски президенти да придобият или купят Гренландия. Идеите винаги са били свързани с военна и стратегическа употреба, а не с пряко придобиване на територията. Така че искането на Тръмп да „закупи“ острова е уникално, макар и посрещнато с шеги и дипломатическо отхвърляне от Дания.

Но САЩ са проявявали стратегически, военен и политически интерес от 40-те години на миналия век до днес:

1. Втората световна война (1939–1945)

1940–1941 г.: След окупацията на Дания от нацистка Германия, Гренландия остава практически без надзор от централната власт.

1941 г.: Дания разрешава на САЩ да изградят военни бази на острова. Това се случва чрез датския посланик в САЩ и местни власти.

Цел: Контрол над Северния Атлантик, защита на морските маршрути и предотвратяване на немска окупация.

2. Студената война (1947–1991)

1951 г.: Дания и САЩ подписват договор за военни бази, включително модернизация на Thule Air Base в северната част на Гренландия.

Роля на Thule: Радарна станция за ранно предупреждение срещу съветски ракети и стратегическа база за американски военни операции в Арктика.

Интерес на САЩ: Основно стратегически и военен, без публични разговори за придобиване на територията.

1950–1970-те: Американският флот и ВВС използват Гренландия за транзитни маршрути, тестови полигони и изследвания на арктически условия.

3. След Студената война (1991–2010)

Американският интерес към Гренландия се измества към геополитика и ресурси.

През 2000-те години се появяват анализи за редки земни метали, нефт и газ под гренландския лед, особено в контекста на глобалното затопляне.

САЩ продължават да финансират и модернизират военната инфраструктура, но няма официални разговори за закупуване на територията.

4. Администрацията на Доналд Тръмп (2019)

Август 2019 г.: Тръмп публично предлага на Дания да купи Гренландия.

Реакция: Дания отхвърля предложението, наричайки го „абсурдно“. Гренландските власти също реагират отрицателно.

Значение: Това е първият известен случай на президент на САЩ, който открито предлага покупка на острова, а мотивът е както стратегически, така и свързан с природни ресурси.

5. Последните години (2020–2025)

Гренландия остава автономна част от Кралство Дания.

САЩ поддържат стратегическото си присъствие чрез Thule Air Base и продължават да следят климатичните и геополитическите промени в Арктика.

Гренландия е център на интерес за Арктическата стратегия на САЩ, НАТО и Китай, поради топящия се лед и новите възможности за морски маршрути и ресурси.

Снимка: iStock

България и Гренландия

Историческата връзка между България и Гренландия е почти минимална и косвена, тъй като територията е арктически остров, който винаги е бил свързан основно със Скандинавия, САЩ и международни полярни експедиции. Все пак можем да разгледаме няколко аспекта, които дават контекст:

* Научни и полярни експедиции

България няма колониални или политически интереси в Гренландия.

Въпреки това, от края на ХХ век български учени участват в международни полярни и арктически изследвания.

Най-често българските експедиции са свързани с климатични проучвания, глетчерология и биологични изследвания, като част от международни програми, в които Гренландия е ключова територия за наблюдение на ледниците.

* Дипломатически и международни връзки

България поддържа дипломатически отношения с Дания, което е косвено свързано с Гренландия, тъй като островът е автономна част от Кралството.

В международни форуми (ООН, Арктически съвет и др.) България подкрепя научни и екологични инициативи, но няма пряк политически интерес към Гренландия.

Няма документирани исторически търговски връзки между България и Гренландия преди XX век. През съвременността, контактите са предимно академични или културни, чрез конференции и изследователски проекти.