Еврото, банковата стабилност и златото в несигурни времена: Какво да очакват българите

От 1 февруари у нас влизат в сила ключови промени, свързани с преминаването към еврото – чейндж бюрата спират да приемат левове, а банките ще бъдат подложени на стрес тестове. Плащанията в левове остават възможни до края на месеца, след което единствената законна валута ще бъде еврото. Двойното етикетиране на цените ще продължи до август, като контролът остава засилен. На фона на сигнали за отказани плащания с банкноти от 200 и 500 евро, експерти напомнят, че те са напълно легитимно средство за разплащане. Обмяната на левове без такси в банки и пощи ще продължи до края на юни. Какво следва?

Това коментираха в студиото на „Твоят ден“ финансовите експерти Левон Хампарцумян и Макс Баклаян. 

Защо не може да се обменят левове в евро в чейндж бюрата?

Баклаян обясни, че към момента обменните бюра нямат право да обменят левове в евро заради наредба, според която те могат да търгуват само с „чуждестранна валута“. „Нито левът, нито еврото се водят чуждестранна валута“, уточни той и добави, че има проверки за спазване на тази забрана. По думите му нормативната уредба е излязла със закъснение и е създала объркване в сектора.

Хампарцумян определи ситуацията като нелогична, особено при положение че основната маса от левовете вече е конвертирана. 

Над 5000 долара за унция: Цената на златото с нов рекорд

Стрес тестовете и рискът от банкова паника

Единният надзорен механизъм на Европейската централна банка планира тематичен стрес тест, при който всяка банка ще изгради собствен геополитически сценарий, съобразен с нейните специфични уязвимости.

Според Левон Хампарцумян това се прави периодично, за да се предпази системата от големи проблеми.

Финансистът обясни, че резултатите от подобни оценки обикновено не се оповестяват публично, именно за да се избегне свръхреакция.

Рекордна цена на златото: Трябва ли да инвестираме в актива?

Златото за първи път се търгува за над 5000 долара за унция. Макс Баклаян смята, че това е резултат от съчетание на геополитическа нестабилност и макроикономически фактори. „Златото е и геополитически, и макроикономически хедж“, обясни той, като насочи вниманието към търговските войни, напрежението около Гренландия и разклащането на глобалния ред.

Той подчерта, че основното търсене на злато идва не от дребните инвеститори, а от „големите играчи“ – централните банки. „През последните пет години те купуват над 1000 тона злато годишно“, каза Баклаян и за пример посочи Китай, Русия и държави от Близкия изток.

Според Хампарцумян златото е дългосрочна инвестиция и част от по-богато портфолио.

Пет дни до края на разплащанията с левове

Ролята на еврото и развитието на България

"Въвеждането на еврото не е причина за ръст на инфлацията, а по-скоро стабилизиращ фактор", каза Хампарцумян. Той посочи, че държави от региона, които не са в еврозоната, отчитат по-високи нива на инфлация.

Според него членството в еврозоната дава възможности, но не е автоматична гаранция за успех.
„Еврото дава шанс на тези, които могат да го използват“, обобщи финансистът.

Коментари по още актуални икономически теми гледайте във видеото.