„Темата на NOVA”: Под наблюдение (ВИДЕО)

Питали ли сте се колко пъти днес сме били заснети от камера? Вероятно – десетки. Свикнали сме да сме под наблюдение. Камери на пътя, по улицата, в магазина, в офиса, сигурно и в дома ни. Приемаме ги като част от сигурността. Но какво се случва със записите след това? Колко защитени са тези системи? Кой и как пази този огромен поток от информация? Отговорите търсят журналистът Петър Антонов и операторът Георги Георгиев в „Темата на NOVA”.
 
Камери в салони, училища, кабинети. За тях ви разказвахме през последните месеци и разбрахме едно – те не говорят. Не се намесват. Понякога не ги виждаме, но те ни гледат. „Пред домовете, гаражите, магазини, ресторанти, бизнеси. Общо взето няма място, на което вече да няма сложена камера и тя да не се ползва”, казва IT специалистът Виктор Хубенов
 
Световните анализи показват, че глобалният пазар на видеонаблюдение е оценен на 54 милиарда щатски долара още през 2023 година, а очакванията са да достигне до над 142 милиарда долара само след 4 години… или това е ръст с над 13% всяка година. По света вече има над милиард камери за наблюдение. В Европа работят десетки милиони. В Лондон например човек може да бъде заснет до 300 пъти на ден, само докато се движи из града. В Париж и Берлин едно лице попада в между 50 и 150 камери дневно.

Асоциацията на козметиците посочи зоните, в които е недопустимо видеонаблюдение
 
За сравнение – в София има над 200 хиляди частни и държавни камери. И това е официалната статистика. Реалният брой е очаквано по-голям. Експертите смятат, че в голям български град всеки от нас може да бъде заснет от между 30 и 80 камери на ден, ако се движи активно. Най-бързо расте наблюдението, което сами си поставяме, за да гледаме „кой стои пред вратата ми”. Но питаме ли се „кой е от другата страна на обектива”?
 
„Когато ги монтира професионална фирма за видеонаблюдение, се правят специфични настройки, отварят се портове, камерите се наблюдават с статичен IP-адрес и рисковете са много по-малко. Когато обаче се купуват камери на свободния пазар и са потребителски, въртящи, безжични, те използват така наречения P2P клауд. Всъщност, целият достъп и целият стриминг на камерите  върви към някакви сървъри и след това се връщат към вашите телефони, за да могат да се наблюдавате онлайн. Какво се случва обаче с този поток, по време на пътуването до отдалечен сървър и връщането до телефона,  никой все още не знае”, обяснява Виктор Хубенов.

IT-специалистът познава системите за видеонаблюдение на само на теория, а и на практика, тъй като от години се занимава с осигуряването на системи за сигурност на частни и обществени сгради. Често към него се обръщат потребители с молба за проверка дали има външен пробив в личните им системи за наблюдение. Експертът припомня: „През 2017, 2021, 2024 година имаше големи атаки към определени марки камери, китайски, в които бяха намерени пробиви с опция за прихващане на видео, влизане в настройките на камерите и всякаква друга външна намеса,  което това всъщност беше пуснато на бюлетин от международните киберсистеми за сигурност, както и от Американската агенция за сигурност,  че определени платки камери и видеорекордери са пробити. От тогава със сигурност са намалели тези платки, но те продължават някъде да работят. По последни данни от 2021 в България има около 36 000 такива устройства, които те могат да бъдат пробити по един или друг начин”.

Интимни кадри на показ: Хакерска атака или теч от служители в компаниите за видеонаблюдение

Най-големият проблем обаче не самото нерегламентирано наблюдение от външни лица, а и рискът за други устройства. „Когато една камера или видеорекордер може да бъде хакната, тя стои в една локална мрежа, всичките вътре неща, вързани към интернет, те също вече са под някакъв риск. И тук е въпросът не само за отделния човек, че може да бъде хакнат или наблюдаван или клаудът да бъде спрян. Какво става за критичната инфраструктура, даже и за националната сигурност? Къде и как се използват тези клаудове?  Дали има устройства, които са пробити в институции, в детски градини? И кой и как ги поддържа?  Защото една такава камера, която е хакната, която стои в мрежа на някаква институция,  то цялата тази мрежа е под някаква заплаха”, обяснява Виктор Хубенов.
 
Докато камерите у дома се надяваме да пазят личното ни пространство, видеонаблюдението има за цел да охранява и офиси, салони, магазини и улици. А засиленото му прилагане в последните години отчита и Българската камара за охрана и сигурност.

„Във всички случаи, собственикът на видеосистемата е администратор на обработваните лични данни и той носи основната отговорност. Независимо дали системата ще бъде монтирана от една фирма, после ще се наблюдава за охранителни цели от друга фирма, администраторът, собственикът носи отговорност. Видеозаписите трябва да се използват само за това, за което са събрани.  Ако е за охранителна цел, трябва да се използват само за това”, казва Николета Атанасова, която е председател на Българската камара за охрана и сигурност.

Според нея, „Когато някаква техника се продава на много ниска цена, може би е направена точно за това да е достъпна. Защото най-големите ни заплахи идват по линия на киберсигурността, на киберзаплахите. И е много важно да се направят правилните настройки”.

За да проверим какви действия предприемат службите, потърсихме Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”. От там обаче изпратиха писмена позиция: „В хода на работата по получени сигнали в дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП, са установявани „течове“ на видеозаписи към сайтове и трети лица. Причините за това са предимно неправилна или неточна конфигурация на устройствата, които дават възможност на хакери да достъпят съхраняваните или предавани данни. Всички пробиви по подадените в кибердирекцията на ГДБОП сигнали са установени. Предприети са всички необходими мерки за преустановяване на нерегламентирано влияние”.

И още – в отговор на въпроса – „Установени ли са внесени пробити камери в България?”, от ГДБОП посочиха: „Внос на предварително „пробити“ камери у нас не е установен. При всички случаи експертите съветват потребителите да се доверяват на проверени, надеждни и утвърдени световни производители и доставчици на услугата, както и предварително да се запознаят с условията за киберсигурност, които те предоставят”.

Все пак – към кого и как да се обърнем, ако сме станали жертва на теч на записи?

Повече по темата гледайте във видеото.