На първо четене в комисия: Депутатите приеха държавния бюджет и план-сметките на ДОО и НЗОК

Депутатите приеха държавния бюджет за 2026 г. и план-сметките на ДОО и НЗОК на първо четене в Бюджетната комисия.

Основните акценти, заложени във финансовата рамка от Министерския съвет, са: предвиденият дефицит е 5,7% от БВП, или около 7,2 млрд. евро; заложен е нов държавен дълг, с който общият дълг на страната ще достигне 37,7 млрд. евро, или 31,1% от БВП; сред мерките за увеличаване на приходите е повишаването на максималния осигурителен доход до 2300 евро.

Бюджет 2026: Критиките на опозицията и отговорът на управляващите

Планира се и увеличение на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии. Винетките пък поскъпват с 30%. Увеличава се и акцизът на цигарите, а печалбите от хaзартна дейност на участниците в игрите ще се облагат с 10%. Размерът на минималната работна заплата е заложен да бъде 620 евро.

След като бъде приет на второ четене в парламентарната зала, бюджетът ще влезе в сила от 1 август.

Настоящите план-сметки допълват удължителния закон за бюджета, който важи в момента. Така управляващите аргументираха числата в разчетите.

"Ще ви представя бюджетната рамка на държавата за 2026 г. с размер на дефицита от 5.7% от БВП. Това не е дефицит на нашето правителство, това е бюджетният дефицит, който е израз на натрупаните дефицити в управлението на публичните финанси през последните 5 години", заяви заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев.

Народната банка отчасти потвърждава, че настоящата ситуация се дължи на неправилна икономическа политика назад в годините. Но е и скептична към подхода на новата власт и по-конкретно високия дефицит.

"Бюджетът и най-вече дефицитът, когато се държи на ръба на трите процента, ще прекрачи този ръб и той го прекрачи 2025 г.", коментира подуправителят на БНБ Петър Чобанов.

"Проектобюджетът на държавното обществено осигуряване за следващата година гарантира изплащането на всички социални права и обезщетения, като същевременно предвижда увеличение на пенсиите и на приходите в системата", заяви министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова по време на обсъждането на бюджета.

По думите ѝ със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване са определени основните параметри на системата, като са предложени решения, които да предпазят най-уязвимите групи от негативните ефекти на финансовата ситуация.

Ефремова посочи, че средната пенсия се очаква да достигне 543 евро, което представлява увеличение от 9% спрямо настоящите нива. Според нея ръстът е по-висок от прогнозната инфлация и ще доведе до реално повишаване на покупателната способност на пенсионерите.

Министърът отбеляза още, че максималният осигурителен доход ще бъде увеличен до 2300 евро. Заедно с промените при минималните осигурителни прагове това се очаква да донесе допълнителни приходи в системата в размер на около 120 млн. евро. По думите ѝ подобна промяна не е правена от десет години.

От своя страна управителят на Националния осигурителен институт Весела Караиванова обърна внимание на структурата на осигурителната система. Тя посочи, че близо 97% от осигурените лица се осигуряват върху минимална работна заплата или минимален осигурителен доход.

Караиванова отбеляза, че най-голямото перо в разходната част на бюджета остават пенсиите, за които са предвидени над 1 млрд. и 80 млн. евро. По думите ѝ разходите за пенсии в България са около 11% от брутния вътрешен продукт, което поставя страната в средата на европейската класация по този показател.

Критики към проектобюджета отправи заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева. Според нея и трите бюджетни закона са по-скоро продължение на досегашната политика и не предлагат съществена промяна.

„За нас и трите бюджета са довършителни - те довършват удължителния бюджет, който приехме. Няма съществена разлика спрямо предишния бюджет и това не ни изненадва“, коментира Минчева. Тя подчерта, че бизнесът очаква дългосрочна визия за развитие на публичните финанси.

Според БСК притеснения будят най-вече планираните промени в минималните осигурителни прагове и увеличението на максималния осигурителен доход. „Не смятаме, че е коректно тези промени да влизат в сила от 1 август“, заяви Минчева.

Подкрепа за предвидените мерки изрази Ася Гонева от КНСБ. Тя посочи, че синдикатът приветства решението за актуализация на осигурителните прагове след години на отлагане.

„В продължение на десет години имаше колебания по тази тема. Сега има подход, който отчита реалните нива на доходите и промените на пазара на труда“, заяви Гонева. Според нея увеличението ще има и положителен ефект върху ограничаването на сивата икономика и укриването на доходи.

За опозицията обаче в бюджетите няма никакви структурни реформи, което управляващите аргументирали с тежка финансова ситуация, каквато всъщност нямало.

„Цената наистина я плащат най-уязвимите групи. Моят проблем с този бюджет е базовата справедливост, че когато вземаш повече от хората и те трябва да получат повече“, заяви Асен Василев от ПП.

„В него не се прави никаква заявка за решаване на наболелите проблеми в социалната система. Не смятате ли, че е грешка това преструктуриране на осигуряването на държавните служители. Ще увеличите едни показатели, които участват в параметрите на общественото осигуряване“, смята Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС.

Освен това цялостната философия на бюджетиране била грешна и неминуемо щяла да доведе до нуждата от вдигане на данъци заради прекалено големия дефицит. „Голямата цел трябва да е растеж на икономиката. Въпреки всички кризи, изпреварваме средните за ЕС доходи и сега има опасност да убиете растежа“, коментира Мартин Димитров от ДБ.

„Управляващите дойдоха с обяснения за реформа и промяна в страната. Тези, които подкрепиха управляващите, получиха предишните управляващи“, каза Цончо Ганев от „Възраждане”.

Все пак бюджетът намери и подкрепа. „От ДПС ще подкрепим бюджета, защото трябва да има стабилност и предвидимост, но няма да подкрепим замразяване на социалните права”, посочи Айтен Сабри.

Атидже Вели пък коментира, че законопроектът не спазва законодателството на публичните финанси, определя твърде висок и неясно как изчислен дефицит, както и не спазва препоръките на ЕК.