Прокуратурата решава дали да обжалва освобождаването на задържаните от „Кръв и чест“

Очаква се да стане ясно дали прокуратурата ще обжалва решението на съда относно мерките за неотклонение на задържаните при акцията срещу организацията „Кръв и чест”. При среднощната спецоперация в Пловдив полицията задържа общо 18 души. По информация на NOVA в местните сбирки на неонацисткия клуб са участвали общо около 30 души.

Прокуратурата повдигна обвинения на трима от тях, но съдът остави в ареста само наемателя на клуба в Пловдив, който е сочен и за лидер на групата.

Милен Иванов: Когато групи като "Кръв и чест" не се контролират, се радикализират

Останалите двама обвиняеми са баща и син. 39-годишният мъж беше пуснат под гаранция, а неговият 18-годишен син излезе на свобода без наложена мярка за неотклонение.

На този фон стана ясно нещо притеснително – службите у нас са знаели за съществуването на организацията още преди 25 години. 

Бившият зам.-министър на вътрешните работи Филип Гунев задава въпроса дали групата изобщо е била обект на разработване от ДАНС през годините. „Проспали ли са го? На мястото на новия председател на ДАНС бих проверил какво точно са правили регионалните структури. Знае ли се за такива сбирки, защо изведнъж сега – изцяло ли е мотивирано от случката в Пловдив, или изведнъж сме се събудили, че нещо, което наблюдаваме повече от 10 години, всъщност е проблем?"

За Центъра за изследване на демокрацията името на неонацистката групировка също е добре познато. Експертът Росица Джекова припомня: „Още през 2015 г. направихме едно много мащабно изследване за рисковете от радикализация в България и там картографирахме подобни организации. Тя далеч не е единствената. Да напомня, че през 2013 г. се направи опит за регистрация на националистическа партия от 10 различни организации – „Кръв и чест“ беше сред тях". Според данните от 2015 г., тогава се е говорело за ядро от около 200 привърженици.

Според експертите има и сериозни нормативни пропуски, които помагат на членовете на подобни организации да останат безнаказани. „Понеже деянията им биват регистрирани като хулиганство или общо престъпление, не се разследват мотивите, не се разследват профилите на извършителите – и това минава под радара", обяснява Джекова.

Тя допълва, че държавата закъснява с мерките и в друга посока. „Сега, фокусирайки се върху една много добре известна стара организация в България със сравнително малко ядро, пропускаме същественото – да се насочим към онлайн пространството. То ще ни покаже как младите интерпретират това, което се е натрупвало през годините".

Специално внимание трябва да се обърне именно на социалните мрежи, част от които не подлежат на абсолютно никаква регулация.