„Темата на NOVA”: Разкази от Северозапада (ВИДЕО)

Цели фамилии емигранти, стотици празни къщи, разруха…. и музика, която продължава да звучи и на сватби, и на погребения. Новият сезон на "Темата на NOVA" започва с разтърсващи разкази от далечните краища на Северозапада, в които животът отдавна заглъхва, но малцината останали живеят в собствен свят на спомени и надежда.

Регионът от години поставя България в дъното на европейската класация по бедност. Само за последните 6 месеца статистиката за малката община Брегово е безпощадна – 31 процента безработица.
 
Демографската криза също удря безмилостно най-западните точки на страната ни. Отвъд цифрите – реалността е жестока – цели фамилии емигранти, разруха, празни къщи и едва 12 първокласници. Журналистът Михаела Крабельова и операторът Сафуан Ал Кюрди ще заведе зрителите там, където преди са акостирали стотици кораби от Европа, а днес някогашните процъфтяващи пристанища тънат в разруха и забрава. Там, където започва България, местните са откровени до болка и продължават да търсят отговори и отговорност за упадъка на родните си места.

„Разкази от Северозапада“ в „Темата на NOVA”
 
На брега на Дунава, в близост до две граници хората с гордост казват, че са началото на България. И макар, че рядко успяват да изплуват от дъното на класациите за бедност, главните герои в тази история вярват, че има лъч светлина, защото тук традициите все още са живи. Защото тук музиката свири и за радост, и за тъга. „Ние никога не можем да бъдем край. Дунав тече натам, на изток и ние сме първото село на Дунава. Няма как, и мъртъв от гроба ще им го кажа, това няма как ние да сме някакъв край”, казва през сълзи 66-годишният Захари Маринов. И споделя, че никога не е напускал родното си село Връв.
 
Шепата хора останали тук живеят между две граници – румънската и сръбската. Някога в селото са акостирали гръцки и други търговски кораби, които товарили зърнени култури, както и пътнически параходи по линията Връв – Видин. Днес пристанището е история, а селото тъне в тишина. Шепата хора тук посрещат само близките си, които отдавна избрали големия град или чужбина. Същата е и съдбата на Захари, един от последните майстори на кльонк за лов на сомове. „Аз съм един, който няма да напусне това село, тука ще си умра, но моите са повече от 20 години в чужбина – моят син и моята жена, там се роди и внукът ми. Аз всеки ден го виждам, но какво ме грее това? Това не е да го пипнеш, да го почувстваш. Аз не му знам миризмата, той не знае моята… Какъв е тоя живот?”, пита Захари. И сам търси отговори: „В това ни превърнаха нашите управляващи. Сбъркаха, просто са лакоми. Пропъдиха хората, не хората си тръгнаха, пропъдиха ги. Като човек няма работа, когато човек няма с какво да се прехрани, когато нямаш пари ти. Какъв е твоя живот?”.

„Темата на NOVA”: Оцелели от прахта (ВИДЕО)
 
„В момента във Връв постоянно живеят 170 души, средната възраст е 75 години”, обяснява кметицата на селото – Нина Удроева. И допълва: „Сега през 6-7 къщи, една се обитава. И всичко друго е необитаемо. Тези хора бяха възрастни, голяма част ги няма вече, младите отидоха в градовете”.
 
Липсата на възможности не подминава и талантливите. Валентин завършва консерватория в Румъния, в момента е част от Симфониета Видин. Преди години обаче 42-годишният мъж избира бягството в чужбина пред любовта към музиката. „2020-та заминах за Франция и работих в строителството, работих 2 години, имам дъщеричка, която беше малка и не можеше да свикне там и с френската кухня. Работех само аз, но и там е трудно като работи един човек. По-добре е да съжаляваш, че си опитал и не си успял, отколкото че въобще не си опитал”, категоричен е Валентин. Днес той отново е в родния си край, за да стане част от традиционния духов оркестър в района, с който свирят и на празници, и на панихиди. В обезлюдените краища на Северозапада от незапомнени времена музиката е част от последния път на местните хора. А не е рядкост и възрастни хора, които нямат роднини и близки – дори да си организират панихида приживе – с музика, за да са сигурни, че дори да си отидат, някой ги е почел.
 
Какви истории се крият в забравените села от Северозапада? И кой ще наследите традициите там? Гледайте във видеото!