„Темата на NOVA”: „От първия дъх” (ВИДЕО)

Това са разкази за първия дъх. За страха. За надеждата. И за онези няколко златни минути, в които понякога се решава цял един живот. В „Темата на NOVA” тази седмица журналистът Виолета Манчева и операторът Мариела Петрова представят разтърсващите истории на недоносени деца, оцелели по чудо, и на лекари, които променят съдби.

Едно на всеки десет бебета се ражда твърде рано, показват официалните цифри. В България това са над 6 хиляди деца всяка година. За тях животът започва не в прегръдките на майката, а често в кувьоз – сред апарати, монитори и хора, от чиито знания и решения зависи всеки следващ дъх. Само преди няколко десетилетия обаче медицината у нас не е разполагала нито с техника, нито със специалистите, които сега дават шанс дори на най-малките новородени, които тежат едва няколкостотин грама. Как страната ни извървява пътя от времето, когато акушерката е разчитала основно на опита и собствените си ръце – до съвременните високотехнологични интензивни отделения?

„Темата на NOVA”: „Непознатата столица” (ВИДЕО)

„Златните пет минути” или началото на живота – години наред първият дъх е поверен на опита на акушерката. Преди Освобождението ражданията у нас са се водели от т.нар. „баби” – жени, чиито знания се предавали от поколение на поколение. И тогава, във времена без отделения и апаратура, целта е била ясна: пази живота на майката, дай шанс на новороденото.

Условия за професионална родилна помощ в България започват да се създават в последните две десетилетия на 19-и век. А през 1903 година за първи път е открита специализирана акушеро-гинекологична болница – по инициатива и с лични средства на първата съпруга на княз Фердинанд – княгиня Мария-Луиза. Болницата носи нейното име и се състои от родилен дом и детско отделение. Лекари от различни специалности по това време постепенно разбират, че новороденото не е просто „малко дете” – ражда се необходимостта медицината да подкрепи недоносени и рискови бебета.

Началото на неонатологията у нас е поставено през 1976 година, когато доц. Райна Арнаудова създава в „Майчин дом” първото интензивно отделение за новородени в България. Заедно с анестезиолога д-р Александър Янков тя въвежда и механичната вентилация. Постепенно грижите за новородените се превръщат в самостоятелна медицинска специалност, разказва проф. Боряна Слънчева, която за първи път влиза в отделението в края на 1980 година. „От ‘76-а година тук е ситуирана неонатологията на този етаж. Тук беше интензивното отделение. Доста е различно. Като дойдох, не се гледаха такива малки деца. Други бяха стандартите за отглеждане”, спомня си проф. Слънчева.

„Темата на NOVA”: В сянката на свободата (ВИДЕО)

1980-а година се оказва повратна и за тогава младия лекар от Педиатрията – Емилия Христова. Печели специализация за неонатолог в парижката болница „Порт Роял”. Точно там тя вижда как най-малките пациенти се лекуват по модел, който България тепърва трябва да изгради. Акад. Христова споделя: „Това беше страхотен срив в моята психика. Влизам в неонатологичната клиника там и се почувствах като нищожество... ние имахме само няколко инкубатора, два-три монитора. А там детето, 500 грама, при тях е вече с жизнеспособност. А при нас нямаше критерии за жизнеспособност. При нас дете с тегло през '82-ра година под 1000 грама се записваше като жизнеспособен плод, след като преживее 7 дни. И вече през 1986-а година правителството ни включи в програма на ФАР за окомплектоване с апаратура – да създадем няколко структури, в които да се обучават специалисти, и след това да се създадат и другите структури”.

Анна Ненковска е сред недоносените бебета, за които медицината все пак успява да се пребори – въпреки всички предизвикателства преди десетилетия. Анна казва, че за първи път съзнателно идва в „Майчин дом”. „Но иначе съм родена тук. Дошли сме по спешност. И реално пъпът ми е тук. Майка ми е била болна с двустранна бронхопневмония. Но никой не е разбрал навреме... Тя не разказва толкова, защото я натъжава. Тя ми е разказвала как се е губила тук по коридорите, баща ми и другите ми роднини са чакали отвън, отпред. Тя просто е мислила, че ще дойде тук и ще умре, и това ще бъде”, разказва младата жена.

„То нямаше такива монитори, нямаше пулсоксиметри и акушерките непрекъснато циркулираха около децата, за да видят дали те много често спират да дишат. Сега всички деца до изписването са на мониториране, сърдечна честота и кислородно насищане. Тоест, те са подсигурени, тези деца, с контрол. Което значи, че в момента, в който има аларма, акушерка или лекар трябва да види за какво става дума. И тези инциденти, които в миналото ги имаше, сега вече ги няма”, споделя неонатологът проф. Боряна Слънчева. И допълва: „Невинаги нещата ни се случват и както ни се иска да бъдат. Това е голямо напрежение за целия персонал. Което някак си не се отчита. Изглежда така, че нещата вървят спокойно. Има една тишина. Но тази тишина изискват децата. Те трябва да са на тихо. Трябва да им е тъмно”.

Сред революционните пробиви в грижата за преждевременно родените е приложението на сърфактант – вещество, което ефективно пази белия дроб от колапс – основен животозастрашаващ риск при най-малките. „Това уникално лекарство е спасило милиони недоносени деца в целия свят. Благодарение на него децата се развиват по-добре, започват да дишат по-добре. При нас някъде от средата на 90-те години е навлязло като лечение в България в неонаталните отделения. Днес то е рутина във всяко отделение в България”, обяснява доц. д-р Станислава Хитрова-Николова, която е началник на интензивното отделение в Клиниката по неонатология на СБАЛАГ „Майчин дом”.

Какви са проблемите в отделенията из страната? Защо, въпреки огромния напредък, грижата за най-малките пациенти у нас все още е постоянна битка? И как продължава днес пътят на вече порасналите недоносени бебета? Гледайте във видеото!