Гражданите могат да предлагат промени в законите: Кой решава кои идеи стигат до парламента?

Гражданите вече могат да отправят предложения за промени в законодателството чрез портала за обществени консултации на Министерския съвет, но това не означава, че получават самостоятелно право да внасят законопроекти, а според анализатори механизмът трябва да даде по-голяма възможност на обществото да влияе върху качеството на законите.

"Инициативата дава възможност на гражданите да отправят идеи за промени към институциите, но процедурата не е равнозначна на законодателна инициатива. Стъпката е много съществена. Българските граждани имат нужда от повече достъп до институциите“, коментира  журналистът от „Сега“ Людмил Илиев в ефира на "Твоят ден" по NOVA NEWS. По думите му хората и сега могат да предлагат промени на институциите или директно на народни представители. 

Новите предложения за Изборния кодекс - на първо четене в парламента

Според доц. Тони Димов от Центъра за оценка на въздействието на законодателството възможността се основава на текст от Закона за нормативните актове, който съществува повече от 50 години. „В член 18 от закона записват, че държавните органи, юридическите лица и гражданите могат да правят предложения за усъвършенствуване на законодателството“, посочи той. Димов подчерта, че дигитализацията дава нова форма на тази възможност, но „няма как един обикновен гражданин да се справи с цялата тази процедура“. "Гражданите трябва да дават първоначални, зародишни предложения за проблеми, които са установили в практиката, а компетентните институции да ги развиват в законодателни текстове. Това не е упражнено право на законодателна инициатива, така както то е уредено в Конституцията“, уточни Димов.

Илиев постави акцент върху друг проблем - прибързаното приемане на закони под натиска на конкретни политически или обществени събития. „Основен проблем в законодателния процес е тази доминация, която имат политическите събития върху законодателството“, каза той. Димов допълни, че въведените преди десет години инструменти за оценка на въздействието и обществени консултации не са дали очаквания резултат. "75,6% от внесените законопроекти са на народни представители, а 24,4% - на Министерския съвет. Това е огромна пробойна“, коментира той, като предупреди, че случайните законодателни промени могат да доведат и до „случайни“ решения с дългосрочни последици.

Целия разговор вижте във видеото.