Социолози: Ниската избирателна активност е очаквана, трудно е да се правят сравнения с предишни избори

Извънредните събития в последните дни от предизборната кампания трудно могат да бъдат измерени социологически, но досегашните данни не показват съществено разместване на електоралните нагласи. Това коментираха социолозите Светлин Тачев от „Мяра“ и Димитра Воева от „Тренд“ в ефира на "Събуди се".

По думите им през последната седмица са се натрупали редица събития, които биха могли да повлияят на избирателите, но засега няма достатъчно основания да се очакват съществени промени спрямо резултатите от последните социологически проучвания.

„Няма как да кажем със сигурност в каква посока това би могло да повлияе и дали изобщо ще повлияе“, посочи Светлин Тачев. Според него досегашната динамика в кампанията не е довела до значително пренареждане на електоралните нагласи.

Какъв процент достигна избирателната активност към 11:00 ч.

Данните на „Тренд“ към 10:00 ч. показаха избирателна активност от 4,4%, а според „Мяра“ към 11:00 ч. тя достигна 6,6%.

Социолозите уточниха, че тези стойности трябва да се разглеждат внимателно, тъй като президентските избори имат своя специфика. Последният самостоятелен президентски вот в България е проведен през 2006 г. Оттогава изборите за държавен глава са съчетавани с парламентарни или местни избори, или с референдум, което оказва влияние върху активността.

Според Тачев активността в настоящия вот засега се движи в рамките на очакваното за самостоятелни президентски избори. Той посочи, че последните декларативни нагласи, измерени от „Мяра“, са се доближавали до нивата на първия тур през 2021 г.

Сред възможните причини за по-слабата активност са липсата на силни протестни настроения, отсъствието на собствени кандидати на две от по-големите партии и натрупаната умора от поредните избори.

Според социолозите тези фактори могат да демобилизират част от избирателите. Значение има и характерът на самия президентски вот, при който гражданите избират една представителна фигура, а не състав на парламента.

Според социолозите е твърде рано да се правят прогнози за изненади. Данните от първите часове на изборния ден не дават достатъчно основания за категорични заключения, а активността може да се промени в следобедните часове.

Те отбелязаха, че част от избирателите, особено по-младите, обичайно гласуват по-късно през деня. Затова окончателните изводи трябва да бъдат направени едва след натрупването на повече данни.

Възможно е част от гражданите да отлагат решението си за втория тур, когато изборът между кандидатите ще бъде по-ясно очертан. Според социолозите постоянните очаквания за балотаж и прогнозите за ниска активност обаче могат допълнително да демотивират избирателите.

Те предупредиха, че подобни послания могат да създадат усещане, че вотът е предварително решен и че гласуването няма да промени крайния резултат. Социолозите подчертаха, че ниската активност в началото на изборния ден не е достатъчна, за да се направят категорични заключения за крайния резултат.

Данните на „Мяра“ към 13:00 ч. показват избирателна активност от 11,3%, заяви в ефира на NOVA NEWS социологът Светлин Тачев.

Целите разговори гледайте във видеата.

ВСИЧКО ЗА ИЗБОРНИЯ ДЕН ЧЕТЕТЕ ТУК