Любомир Клисуров пък е човекът, който седи зад изграждането на първия български подводен дом „Шелф”
Между четири и шест дни е нужно на един курсист, за да стане водолаз или поне начинаещ такъв. Най-важното правилно, на което учи теорията, а и със сигурност и практиката, е никога да не се задържа дишането под водата.
За да влезем под водата ни е необходима специална екипировка, която включва кислородна бутилка, дихателен апарат и жилетка. Маската, плавниците, баласният колан и неопреновият костюм също са наложителни, за да може гмуркането да бъде по-безопасно и лесно.
След като се постави екипировката, всички шлангове трябва да бъдат прикрепени, за да не пречат по време на плуване. Следващата стъпка е проверка, която трябва да установи дали всичко работи.
Общуването във водата може би е най-любопитната част. То става чрез различни знаци, някои от които се използват в международната практика.
Освен емоцията от гмуркането, друго изживяване е подводното заснемане. За целта е нужда подводна камера или фотоапарат, които да направят снимките. Живото доказателство за това е най-добрият подводен фотограф, сбъднал мечатата си да направи албум за живота в Черно море.
Любомир Клисуров е човекът, който седи зад изграждането на първия български подводен дом „Шелф”. В продължение на две години от 1968 до 1970 г. той работи върху конструкцията на съоръжението. Тогава следва и първият експеримент с „Шелф”. Следват редица други начинания и специализация в САЩ и обиколка на най-добрите водолазни центрове по света.
Още подробности около гмуркането и подводната фотография може да научите като гледате видеото.
Репортер: Нина Димитрова
