На 11 юли 1995 г., по заповед на сръбския генерал Ратко Младич, са избити над 8000 босненски мюсюлмани
Тази седмица се навършиха 18 години от най-голямото масово убийство в новата история на Европа – клането в Сребреница. През май сръбският президент Томислав Николич отправи официално извинение към роднините на загиналите, които и до днес продължават да идентифицират останките на своите близки и да търсят истината.
Най-голямото масово убийство в Европа след приключването на Втората световна война. Така ООН определя клането в Сребреница по време на войната в Босна и Херцеговина.
На 11 юли 1995 г., по заповед на сръбския генерал Ратко Младич, са избити над 8000 босненски мюсюлмани. Това, което по-късно ще бъде определено като геноцид, тогава наричат „етническо прочистване”. Само в района на Сребреница са отрити 39 масови гроба. ООН предполага, че са в пъти повече, пръснати по цялата територия на Босна, защото, за да бъдат прикрити следите, жертвите били погребвани неколкократно. Идентифицирането на жертвите продължава и до днес. Тленните останки на поредните близо 400 идентифицирани бяха погребани този четвъртък, в деня на 18-тата годишнина от клането.
Годината е 1995. В продължение на две години босненската сръбска армия държи Сребреница под обсада. Градът е бомбардиран многократно, подложен е и на снайпериски обстрел. Храна, лекарства и гориво няма. Международни хуманитарни организации помагат като хвърлят храна от хеликоптери в окупираната зона. След като окупаторите повреждат централния водопровод, спира и течащата вода.
Мироопазващите сили на ООН присъстващи в града, се оказват малобройни и не достатъчно въоръжени, за да се противопоставят на сръбската армия. Така, въпреки че е обявен за „зона за сигурност” от ООН, на 6 юли градът е превзет. Част от населението успява да избяга и да се спаси. Други обаче са депортирани, подложени на терор или директно екзекутирани. Дни след клането, когато на 14 юли нидерландски войници от мироопазващите сили обхождат града заявяват, че не са намерили нито един жив мюсюлманин.
Емблематична за клането в Сребреница е историята на оцелелия Хасан Нуханович, който губи родителите и брат си по време на геноцида. Години по-късно Нуханович завежда дело в Хагския трибунал срещу командира на батальона, натоварен със защитата на „зоната за сигурност”, обявена от ООН. Обвинява го в това, че когато сръбските сили превземат града, батальона напуска Сребреница, изоставяйки населението, което е трябвало да защитава. Отвеждат със себе си само няколко души, между които и Нуханович, който военните ползвали като преводач.
И до днес Нуханович сътрудничи на следователи от Хагския трибунал и репортери, разследващи клането. Търси истината заедно с тях. Бори се срещу това най-жестокото престъстъпление в новата история на Европа да не потъне в забрава.
Репортер: Ева Костова
