Трябва да сме наясно, че самолетите не падат от небето току-така

Как един пътнически самолет Боинг 777-200ER може да изчезне и да е в неизвестност почти седмица? 

 

Оказва се, че въобще не е лесно! 

 

Това е не само защото този самолет може да се определи като „произведение на изкуството”, не и защото е огромен - размахът на крилете му е 60.9 метра, а самият той е дълъг 63 метра, но и защото е буквално претъпкан с комуникационно оборудване – радио, автоматични маяци, GPS система и компютърни комуникационни системи. В допълнение, той има носещи UHF VHF честоти, предназначени за авиацията (идентификационни честоти). И в допълнение, самолетът, който струва 250 милиона долара, е оборудван със система ACARS – адресно-отчетна система за авиационна връзка. Вградена в компютрите на самолета, тя съобщава на авиокомпанията собственик как се „държи” машината – скоростта, с която се движи, наличното гориво, посоката. Ако нещо се обърка, ACARS трябва да изпрати сигнал на Малайзийските авиолинии – а такъв няма.  

 

Въпреки че никой не знае какво се е случило с полет MH370, трябва да сме наясно, че самолетите не падат от небето току-така.

 

На въпрос за комуникационното оборудване и събраната от него информация, говорителя на производителя Боинг заяви: „Не е правилно да обсъждаме това в момента!”.

 

Въпреки това в модерната история има прецедент, когато самолет пада в момент, когато е достигнал максималната си височина, смятана за най-безопасната част от полета, и остава скрит от спасителите месеци наред.

 

На 1-ви юни 2009-а година полет 447 на Еър Франс от Рио де Жанейро за Париж се загубва от радарите, а комуникацията с Еърбъса А330 (друг високотехнологичен самолет) е прекъсната. 

 

Едно от първите неща, които имаме са серия съобщения от ACARS, които показват пропадането на самолета и спирането на системите му, казват авиационни експерти. Според тях това, което не знаем, е защо това се е случило, не знаем какво се е объркало. Издирването на отломките от самолета отнема цели две години, а установяването на причината за трагедията – далеч по-дълго. 

 

През май 2011-а година двете черни кутии – тази, която записва комуникациите между пилотите и тези в кабината, както и другата за данните на полета – са извадени от океана посредством миниатюрни подводници. Следователите публикуваха доклада със заключенията си през юли 2012-а година. Според тях причина за катастрофата са серия от грешки на пилотите и това, че те не са реагирали адекватно на техническите проблеми. Френското бюро за разследване и анализ на авиоинциденти описва в подробности как пилотите не са се справили с проблема в сензорите, определящи скоростта на самолета, как не са коригирали траекторията му, когато нещата са започнали да се объркват. Когато ледени кристали блокират тези сензори, част от системата за определяне на скоростта, автопилотът се е изключил и пилотите не са знаели как да реагират, се казва в докладът. „Авария в момент, в който самолетът е в най-безопасната част на полета, е изненадала напълно екипажа на полет АF 447”, е записано в доклада. 

 

Еърбъс А33 обаче подава предупредителен сигнал за тревога и след това изчезва от радарите. Докато при полет MH370 никога нищо такова не се е случило. Няма подаден сигнал за тревога, няма и данни от комуникационните системи.

 

Освен това, не бива да забравяме, че самолетът е летял над Южнокитайско море – район, богат на нефт и природен газ, но и спорна международна територия (островите Спартли и Парасел), както и точка на горещи политически страсти и геополитически маневри. В района се намира Китай, спорният Тайвайн, комунистическа Северна Корея също не е далеч. Това означава, че доста държави имат сателитно наблюдение над района – включително Съединените щати, Русия, Китай. Но досега единствено китайски спътник засече нещо, за което се твърдеше, че са отломки. Оказа се, че в района няма нищо. Частна компания – собственост на най-големия брой търговски сателити в света – публикува в интернет снимките от спътниците си от района с молба, доброволци да се включат в издирването му. 

 

До момента обаче никой не може да каже къде е изчезнал огромният Боинг 777-200 – машина, която може да прелети спокойно 14 хиляди километра, или от Лондон до Лос Анжелис, от Токио до Сидни и от Чикаго до Сеул. И като имаме предвид това, дали спасителите въобще го търсят на правилното място?

 

И основният въпрос – дали някога ще разберем какво се е случило?

 

Автор: Александрина Аврамова