Снимка: БГНЕС
Виновни за потопа няма една година по-късно
Днес се навършва една година от трагичното наводнение в Мизия, което отне живота на двама души и остави стотици жители на града без дом.
12 месеца по-късно част от тях все още живеят във фургони и нямат надежда за възстановяването на къщите си.
Миналата година приливната вълна опустошава родния дом на Георги Гечев. Покъщнината е унищожена, а надежда къщата да бъде възстановена почти не е останала.
„Направо ме е страх да я гледам, като си спомня миналата година, разлика няма, цяла година живеем в такъв ад”, разказва Георги Гечев.
След като губят домовете си, много от пострадалите се приютяват при роднини. Други и до днес живеят в общежития. Някои обаче нямат избор и са принудени да се подслонят във фургонното селище.
През деня там е почти невъзможно да бъдат намерени хора. Причината е, че по-голямата част от обитателите търсят начин да се спасят от нетърпимата жега във фургоните.
Откриваме само баба Иванка. Възрастната жена е трудноподвижна и за нея спасение от жегата няма.
„То не може да се спи от жега. Къщата ми падна от наводнението, ама не може да се поправи така бързо”, заявява възрастната жена.
Водната стихия не е пощадила и дома на Виктория Нинова. Щетите са по-малки, но споменът за бедствието не ѝ дава мира.
„Просто не мога да го преживея. Приижда водата, а ние сме се качили на дърветата, за да се държим”, разказва ужаса си Виктория Нинова.
Година след потопа, местните се чувстват забравени от държавата. Казват, че политици не идват, но и да дойдат няма да им повярват.
По повод черната годишнина беше отслужен молебен за здраве, спасение и благополучие на пострадалите.
Годишнината от бедствието съвпадна и с традиционния за Мизия панаир. Местните решиха, че той трябва да се проведе, защото макар и тежък, животът все пак продължава.
