Фарът на нос Галата – история, рухнала в морето

Фарът на нос Галата, разположен в крайната точка на Варненския залив, е вторият поред морски фар, построен в България, седем години след този в Шабла.

Галата е основан през 1913 г. Неактивен е от 1987 г. Представлява 9- метрова бяла цилиндрична кула с наблюдателница. Поради свлачища в края на 90-те години на миналия век фарът пропада в морето, заедно с прилежащия към него ресторант.

Оптиката на фара била от шеста степен, с постоянна бяла светлина, поставена върху кулата на височина 50 метра над морското равнище. Вижда се на разстояние 12 мили от хоризонта.

Работил е с газ - лампата му е била трифитилна и неподвижна, светлината му давала петромаксова лампа от 1000 свещи. През 1906 г. фарът се оказва непригоден за навигационното обслужване на залива.

По инициатива на Карел Шкорпил той е преустроен през 1908 г.

От 1909 г. грижите за фаровете по Българското Черноморие се поемат от българската държава.

През 1912 г. на стотина метра от стария фар е построен новият, който започва да работи на 20 декември 1913 г.

Фарът на Галата е електрифициран през 1932 г., петромаксовата лампа остава да се използва само при аварии. Механизмите му работят с астрономическа точност. През 1998 г., след активизиране на свлачищни процеси в района, в морето рухва кулата на стария фар. Работата му е спряна и е построен нов фаров комплекс.

Той е открит е на 17 юли 2001 г. Фаровата кула е висока 55 метра и издържа на ураганен вятър. Лъчът на новия фар се вижда на 18 мили в морето. 

Снимка/Видео: БГНЕС