Царя срещу Султана

Турция свали руски самолет и вече нищо няма да бъде като преди. Путин е готов да обърне страницата и може би е време да започнем да се боим. Не е ясно обаче дали Ердоган знае това. Дуелът на титаните започва и Царя вече открито се изправя срещу Султана (или може би Султана срещу Царя?). Коментаторите се опасяват, че от заинтересовани зрители може да се превърнем в неволни участници – най-малкото заради газовата зависимост от Русия. 

Проблемът е, че и Русия, и Турция в своето собствено съзнание все още се мислят за многонационални империи. И тази убеденост пулсира във вените на техните столици, които от много време вече не управляват толкова големи територии, колкото опитват да изглежда,

коментира Foreign policy. Днес и двете държави са се превърнали в отслабени регионални сили, които отчаяно опитват да наложат своето влияние – пропорционално на статута им на империи. 

След случилото се във вторник руснаците се разделят на две групи. Едните го приемат като първи реален военен конфликт между Русия и НАТО. Руските власти обаче опитват да го представят като инцидент изключително и само между Москва и Анкара. 
Това е и първият случай в новата история на Русия, в който НАТО и европейците се приемат като положителни персонажи. Защо ли? Защото Турция е главният злодей в тази история – с нейния опит да раздели гигантската историческа коалиция срещу тероризма. Коалиция, един от чиито главни стълбове е Русия. 

А самата тя настоява, че защитава цивилизования свят от заплахите на тероризма – действия, от които имат полза не само руснаците, но и французите, британците и американците. Почти по същия начин Русия представя и ролята си във Втората световна война – тя е отговорила на фашистката заплаха в името на благото на неблагодарния Запад, който щеше да претърпи съкрушително поражение, ако не беше Москва. 

Точно заради това зад дима от пропаганда и цинични геополитически маневри Москва намира западните критики за ролята си в Сирия толкова разстройваща и дори оскърбителна. От гледна точка на Кремъл тези реакции са стари колкото света и са плод на дългогодишните напъни на западните политици да блокират руските имперски амбиции при всеки удобен случай и без ясна причина. Руснаците още помнят как през 19 век Западът създаде алианс с Османската империя срещу християнска Русия. И за нейно огорчение постоянната намеса на западните сили до голяма степен забавя растежа на Руската империя.

В същото време в исторически план Москва винаги традиционно е разглеждала Анкара като буфер срещу европейската експанзия. 

Същевременно според източници на Foreign Policy в американското правителство руският самолет е бил свален, докато се е намирал в турското въздушно пространство. Но проблемът всъщност не е в свалянето на самолета. То просто разпали жарта от един стар конфликт между две империи – Руската и Османската, които продължават да се разпадат ден след ден. Вижте Украйна и Молдова, Сирия и Ирак. Това е предсмъртната агония на империите и на следите от тяхното наследство. И целият свят се опитва да удържи и да смекчи конвулсиите на прехода, през който минават те, отбелязва изданието.

Кой води в страстното танго между Анкара и Москва след удара от вторник? Вижте! 

Редактор: Гергана Тенева