Защо деца се превръщат в убийци?

Защо деца се превръщат в убийци? Кои са нападателите на възрастни хора от последните дни?

Възрастна жена беше пребита до смърт от 18-годишен младеж в село Малорад. Други петима тийнейджъри убиха мъж в село Свирково. 

18-годишният Даниел Пламенов преди няколко дни преби до смърт 87-годишната баба Цветана от село Малорад. Искал ѝ пенсията. 

Даниел Пламенов, известен с прякора Джанката, живее в съседната къща на баба Цветана. Има едва начално образование. Няма постоянен адрес, дори лична карта. Има обемисто криминално досие. 

Първата причина младежи като Даниел да извършват тежки престъпления е средата, в която са израснали, казват психолозите. 

„Тази, която е много ниско в социалната стълбица, материално, образователно, социално положение”, обяснява Христо Монов, специалист в детска психология.

През последните години обаче психолозите наблюдават нова, по-различна група на деца в риск – децата на емигрантите. 

„Това са деца в риск, които имат особена нужда от закрила. За разлика от другите деца, те нямат пряк контакт с техните родители, най-елементарното без което човек не може - да го прегърне, да го утеши родителят”, обяснява Христо Монов.

Според доклад на УНИЦЕФ липсата на родителите увеличава риска от криминални прояви. Изследването сочи, че 40% от децата с двама родители в чужбина са имали работа с детска педагогическа стая пет пъти повече от децата с родители в България. 

„Когато ги няма родителите, няма кой да ги замести? Баба и дядо не са родители”, обясни Христо Монов.

Профилът на други петима младежи, стоящи зад бруталното убийство на 72-годишния дядо Господин от село Свирково, не е по-различен от този на Даниел. Четирима от тях са 16-годишни, а единият е на 18.

„Кротки, тихи, не съм очаквал такова нещо от тях”, заявява кметът на Свирково. 

Не са очаквали и в училището им. 

„Горе-долу добре ги познавам тези деца. Когато съм ги викал да помагат, да местят чинове, маси, столове – идват децата, добри деца са”, заявява Георги Георгиев, охранител в СОУ "Св. Климент Охридски" – Симеоновград. 

По думите на педагогическия съветник в училището младежите нямат криминални прояви. 

Родителите и на петимата са или в чужбина или работят извън селото, но не живеят с тях.

Откриваме дома на най-големия от петимата – 18-годишния Александър. Едва успява да ни посрещне дядо му - инвалид, който не си обяснява какво е сторил внукът му. Признава, че живеят много бедно, но винаги успява да му даде някой лев. 

„Хора без образование, с ниски доходи, в периферията на обществото, са носители на подобен тип прояви”, обясни Христо Монов. 

И докато се чудим, а родителите търсят препитание, едни деца се превръщат в убийци, а най-възрастните се страхуват да заспят.