Ние сме страшни, не ни игнорирайте, тръби Кремъл

Спасителите още изваждаха телата на загиналите деца от руините на училището в Идлиб, когато самолетоносачът „Адмирал Кузнецов” и руският флот тръгваха да бомбардират още сирийски градове. Междувременно Москва помоли да зареди гориво в испанско пристанище, също като в доброто старо време. Е, вярно е, че после Кремъл отмени плановете си.  

Преди дни Русия публикува снимки на чисто новата си междуконтинентална балистична ракета, РС-28 Сармат, която според руското военно министерство може да заличи площ "с размерите на Тексас или Франция". В случай че жителите на Ларедо или Лион станат параноични от това изказване, длъжни сме да посочим, че руснаците със същия успех можеха да кажат и „с размера на Испания".

А посланието на Кремъл е: „Ние сме велика сила, ние сме страшни. Не ни игнорирайте”.

В миналото Съветският съюз беше суперсила, почти равна по статус на САЩ. Руснаците бяха топ производител на манган, а МиГ-овете им бяха известни по целия свят. Но да погледнем на ситуацията реално – те имаха МиГ-ове, но нямаха тоалетна хартия, фабриките им се разпадаха, а

По темата

магазините им бяха празни. Но дойдеше ли 9-и май, всички предшественици на РС-28 бяха изкарвани пред Мавзолея на Ленин, за да могат неговите наследници да им отдадат почит и възхищение.

По времето на Екатерина Велика била разпространена легендата, че нейният любим министър Григорий Потьомкин издигнал идилично изглеждащи села от гипсокартон по маршрута й около руските провинции. Руснаците повярвали на този мит. Защото дори и ако нещо не съществува в действителност, има значение дали другите вярват, че то съществува.

Ето, флотът на Русия се отправя към Сирия, нейните самолети бомбардират сирийски градове, войниците й загиват в Украйна под маската на "сепаратисти", политиците й плашат съседите си, а хакерите й проникват в американските електронни пощи. Не са ли това действия и възможности на една суперсила?

А и руснаците харчат доста за отбрана. През 2014 г., с падането на цените на петрола, почти всички пера в бюджета бяха значително съкратени – с изключение на военните. Путин обясни на народа си, че гледа на разходите за отбрана като на "локомотив, който ще издърпа напред различни индустрии: металургията, машиностроенето, химическата и радио-електрически индустрии, IT и телекомуникациите".

Но истинската опасност за Западна Европа е в надценяването на противника, коментира The Times. Много хора там гледат на Русия и нейната политика като на история за успеха. Путин им изглежда като победител – мъж, който върна гордостта и честта на сънародниците си. Той е решителен. Умен. Хитър. Той върна Крим на руснаците, пое инициативата в Сирия и предизвиква възхищението на повечето руснаци. А европейците, вместо да го демонизират, трябва да правят бизнес с него повече или по-малко по условията му. Това се чува отвсякъде.

Руското правителство разработва грандиозни и скъпи програми, като създаването на новия супер танк Армата, чиято цена от 5 милиона долара доведе до рязък спад на поръчките от 2 300 на 250. Мощният самолетоносач „Адмирал Кузнецов”, завършен през 1991 г., е истинско механично бедствие със слаби двигатели и остаряла система за изстрелване. Самият факт, че един руски кораб се налага да зареди в пристанище на НАТО на път за страна, която съвсем не е далеч, говори много.

От известно време насам руското правителство намира буфер в голям резервен фонд, който се образува от производството и продажбите на енергия, но сега и той пресъхва. В резултат на това разходите в други области биват жестоко орязвани. Например парите за здраве. Бременни жени в Москва чакат до шест седмици за ултразвук. Рентгенът и кръвните тестове се плащат от пациентите. Медици биват масово уволнявани.

Остават МиГ-овете и манганът. Познато, нали? А истинската опасност за европейците, както винаги, е в надценяването на противника.
 
Преди 30 години Михаил Горбачов осъзнава, че страната му не може да се конкурира със Запада в технологичните иновации и разходите за отбрана и ускори програмата за реформи. Това си беше чиста конкуренция. Случва се и в момента.
 
Не сме „за” кръстосване на шпаги и хвърляне на ръкавици. Но трябва да осъзнаем, че позицията на Русия е много по-слаба, отколкото изглежда.

Редактор: Гергана Тенева

Редактор: