"Екзакта": ГЕРБ - 26.1 %, БСП - 24.9%

Ако в самия край на 2016 г. се провеждаха парламентарни избори, ГЕРБ биха получили 26.1 на сто от имащите право на глас, а БСП - 24.9 процента, показват данни от национално представително проучване на "Екзакта Рисърч Груп", проведено сред 1000 пълнолетни българи между 27 и 30 декември 2016 г. 

Данните са от открит електорален въпрос, при който на анкетираните не са предлагани имена на партии като възможни отговори. Други косвени въпроси в изследването показват, че преднината на ГЕРБ пред БСП може да е и малко по-голяма - между 2 и 3 на сто, коментират от агенцията, цитирани от БТА.

С електорален дял от 10.5 на сто Обединените патриоти са трета политическа сила, а ДПС биха получили малко над 4 на сто. В края на 2016 г. Реформаторите имат електорална тежест от 3.5 на сто, 3.3 процента е електоралният дял на "Воля" на Веселин Марешки, а 2.1 на сто - на ДСБ самостоятелно.

В края на декември 2016 година 19 на сто от българите декларират, че биха гласували за нова партия. Най-често това е избор на мъже, на хора на възраст между 50 и 60 години, на високообразовани и заможни респонденти, на жители на областни центрове, както и на десни избиратели. Този профил на подкрепа за нови партии показва обществени очаквания за нови формации предимно в дясната част на политическия спектър, коментирато от "Екзакта".

Според социолозите важен ресурс за новите десни са онези избиратели, които се определят като "бивши седесари" (общо 18 на сто от българите). Те представляват по около 40 на сто от сегашните електорати на РБ и на ДСБ, една четвърт от електората на ГЕРБ и една трета от електората на "Воля".

Непосредствено след заявката на Христо Иванов за създаване на нова политическа формация "Да, България", одобрението към него възлиза на 14 на сто, отбелязват от "Екзакта". Категоричното дистанциране на Радан Кънев и ДСБ от РБ и заявката да се работи за нов дясно-центристки проект му носи по-скоро позитиви и одобрението му в настоящото изследване възлиза на 15 на сто, според агенцията. 

В момента в България няма лидер на политическа партия, одобрението към когото да е по-висок дял от неодобрението, коментират от "Екзакта". Корнелия Нинова е с рейтинг на одобрение от 27 на сто (по-висок дял от електоралната тежест на БСП). Красимир Каракачанов е одобряван от 35 на сто, Георги Първанов - от 25 процента, Божидар Лукарски - от 17 на сто, а Меглена Кунева - от 16 на сто.

Премиерът в оставка Бойко Борисов запазва най-висок рейтинг на одобрение сред лидерите на партии у нас - одобряват го 43 на сто, а неодобрението към него е 49 на сто. Президентските избори са редуцирали одобрението към Б. Борисов с около 5 на сто, като с близо толкова се е свил и периферният електорат на ГЕРБ.

Сферите на живот, в които българите са почувствали подобрение през последната година от управлението на ГЕРБ са: транспорт, усвояване на средства от ЕС, туризъм, регионално развитие и спорт. Най-силно са се влошили нещата според интервюираните в сферите на здравеопазването, благосъстоянието и стандарта на живот, социалната политика и образованието.