Какъв ресор ще иска България в новата ЕК?

На прага на евроизборите е време България да помисли какъв ресор иска в новата Европейска комисия. Част от досегашните ни евродепутати предлагат това да е регионално развитие или финанси.

В края на 1800 дни, прекарани в Брюксел и Страсбург, идва време за равносметка пред българските евродепутати. 

Шенген, Еврозоната и пакта „Мобилност” остават основен приоритет за България. Изборите за Европейски парламент ще променят както състава на парламента, така и на бъдещата Европейска комисия. Печеливша стратегия е още отсега да се определи ресорът, който страната ни да иска за следващия еврокомисар.

„Да не падаме надолу и да се окажем в периферията. В този смисъл бюджетът е важен ресор, регионалната политика, където е Кохезионната политика също. Но този разговор не може да се отлага до последния момент”, заяви Сергей Станишев.

Политическото съгласие по темата трябва да се постигне сега, преди изборите на 26 май, смята Станишев. По темата Шенген и влизането в него, разговорите продължават. Въпреки че България е покрила всички изисквания и вече ползва шенгенската информационна система, остава заложник на националните интереси на отделните правителства в Европа, единодушни са евродепутатите ни. 

„За нас Шенген не е просто да се разхождаме без проверка. Той е много важен за наземния български транспорт. Ако ние сме заедно с Румъния в това пространство, един град като Русе ще се издържа сам самостоятелно, без проблеми от търговията с Букурещ, която е на 80 км”, обясни Ангел Джамбазки.

За следващия ЕП остава и темата за недекларирания труд на хиляди българи, които в Западна Европа работят без нормални трудови договори.

Равносметката по отношение на свършеното показва плюсове за България – в признаването на българско малцинство в Албания и спечелената битка с двойния стандарт при храните.

„ЕК първоначално отказваше въобще да признае, че има двоен стандарт. В безалкохолните напитки в Западна Европа се слага захар, което не, че е толкова полезна, но е 10 пъти по-малко вредна, отколкото фруктозо-глюкозния сироп, който се използва в безалкохолните напитки в Източна Европа”, заяви Емил Радев, евродепутат от ЕНП.

Новото законодателство, което ЕП гласува, казва, че компания, която продава продукт с различен състав в страните от Източна и Западна Европа, може да отнесе глоба до 4% от годишния си оборот. Уловката е, че съответните контролни органи трябва да докажат „значителна”  разлика в състава на храната.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.