Историята на храма датира още от 11 век

Всяка година в манастир „Св. Георги Победоносец“ в Хаджидимово десетки миряни се стичат, за да се помолят за своето чудо пред чудотворната икона на светеца, която е там от около десет века. За да са по-близо до божията благодат дори преспиват там.

„Преди години загубих сина си и се почувствах много виновна. Това ме накара да се обърна към Бога. Жадувах да съм в дверите Господни и да славя Бога, да се трудя на божията нива”, споделя клисарят Венета Петрова.

На прага на манастира чака умиротворението. В двора му живеят историите на стотици хора, дошли с болка и тръгнали си с пламък на надежда. За изцеление, за утеха, смях у дома, за това да им олекне.

Един жител, един храм и неговият пазител (СНИМКИ)

Историята на храма датира още от 11 век. Много дълги години е бил в руини. Тогава се случва първото чудо, за което се разказват легенди.

„Свети Георги се намесва в най-новата история на манастира, като в средата на 19-и век се явява три пъти на един местен овчар и му казва: „Толкова време чакам да ме изровите. Трябва да ме изровите от земята“, разказва отец Теофил.

Атанас Лазаров - така се казвал овчарят, чудил се какво може да означават тези сънища. Все още не знаел, че тези земи, към които го насочва гласът, са святи.

„Споделил с жена си, тя му се скарала и му казала: „Ти ли си най-светият, най-праведен човек, че точно на тебе да се яви някой светец”, допълва отец Теофил.

Когато обаче Св. Георги му се явява за трети път, дядо Атанас вече е сигурен - на посоченото място го чака нещо висше. И въпреки че тогава то е било част от голям турски чифлик, овчарят отива и започва да копае. Когато собственикът го вижда, се опитва да го прогони.

„За голяма изненада на всички - воловете, с които турчинът е обработвал своя имот, паднали на земята, отказвали да станат. Това много притеснило и озадачило човека”, разказва още отецът.

ЕКСКЛУЗИВНО: Братът на Патриарха доц. Димитър Димитров

Турчинът смекчил тона и се замислил. Говорил със съседи, с по-възрастни от него, а те му разказали, че това място е било част от манастир. Така той решил да се извини на овчаря дядо Атанас и да му позволи да тръгне по следите на сънищата си.

„Много бързо дядо Атанас намира чудотворната икона на Свети Георги. Тогава турчинът приел това като божие знамение и отдал имота си на християните, на българите”, казва отец Теофил.

Около мястото на чудото бързо се появил малък дървен параклис, в който поставили иконата. По-късно бил построен и манастирът, още по време на турското робство.

„Като разчистили мястото, където е намерена иконата, за изненада на всички се открили основите на стария храм, който е бил от векове по-рано. По този начин Св. Георги много пряко се намесва във възстановяването и най-новия живот на манастира, който, Слава богу, продължава до ден днешен”, добавя отецът.

Много бързо се разчуло за чудото в Хаджидимово. Започнали да идват хора от различни места.

„Още тогава, съвсем в началото, Бог прославя иконата като чудотворна, защото ставали различни чудеса, знамения и изцеления под повелята на Св. Георги”, разказва отец Теофил.

Само преди 40 години за пореден път се случва нещо, което изумява местните. Тогава избухва пожар от забравена свещ.

„Цялата църква - с покрива, иконостаса, дървените колони, дървения под – всичко изгаря. Единствено, по чудо, оцелява иконата на Св. Георги”, казва отец Теофил.

„Темата на NOVA“: Небесните стражи на Родопите

Още за следващия Гергьовден манастирът е възстановен, за да посреща всички дошли да потърсят упование. И тази година коридорите на светата обител събраха миряни с различен път в живота, но с една вяра, че чудотворната икона ще им донесе така желаното здраве и мир в душите.

В манастира са се случвали знамения, за които се носят легенди. Например, през 2002 година, когато след кръщение в „Св. Георги Победоносец” шестгодишно дете прогледнало. То било с атрофия на зрителния нерв по рождение. Лекарите не обещавали резултат, дори след операция. Но, след като майка му го води да преспи в манастира няколко нощи, то постепенно започва да вижда проблясъци. Има десетки истории като тези.

„Да остават хора, за да пренощуват в манастира е традиция от едно време. Обикновено, имаме бдение за празника. Тоест, цяла нощ отправяме молитви към Бога и към Св. Георги. Много от тези хора са получили помощ от светеца. Всяка година на Гергьовден те идват, за да изразят по някакъв начин своята благодарност”, обясни отец Теофил.

Така в манастирския двор се разминават търсещи и намерили утеха. Съвсем естествено обменят опит и се крепят един друг. Припомнят си, че трудностите са преходни.

Повече гледайте във видеото. 

Редактор: Георги Генов