ОТ СЕЛО МАЛЪК ПРЕСЛАВЕЦ - ДО КАНАДА: Историята на четири сестри, разделени от океана

„Не мисля, че имаше нещо символично в момента, който избрахме за учредяването на партията. Просто дойде моментът да извървим и този път и да формализираме това, което вече правим”.  Това заяви в ефира на „Събуди се” вицепремиерът Калина Константинова в отговор на въпрос защо точно сега беше учредена партия „Продължаваме промяната”.

Тя отхвърли и символиката, която откриха анализатори в избора на момента за учредяването на партията, а именно, че ППсе готви за нови избори. „Знаете, че чисто административно подготовката и документите – по време на кампанията нямахме възможност да ги изготвим по време на кампанията. Сега обаче успяхме да финализираме процеса”, подчерта тя.

„Истината е, че чудесно се сработихме с колегите и през целия път те са били до нас. Те са прекрасни конструктивни партньори. Нашият път ще продължи д абъде с тях. На този етап ние сме единна парламентарна група и продължаваме във формат, в който сме”, заяви Константинова по повод трите по-малки партии, чиято регистрация използва ПП за регистрация в парламентарния вот и какво ще е тяхното по-нататъшно участие в парламентарната група.

Тя коментира и единството на коалицията. „Когато имаме едно общество, което е толкова фрагментирано, и един парламент с толкова политически партии – ние сме едно отражение на това, което са мненията на обществото, същото нещо се случва и в нашата коалиция. Реално в споразумението, което подписахме, сме отворили над 90 процента от приоритетите, които ни обединяват. Всички допълнителни неща – е въпрос на преценка, оценка, гласуване и финален избор на базата на критерии. Не сме очаквали, че ще има нещо по-различно. Факт е, че никой до момента не се е отметнал от нито едно решение, които сме взели преди да влезем в коалицията”, категорична беше Константинова.

Канадско семейство осинови две сестри на 7 и 9 години от силистренското село Малък Преславец.  Едва когато процедурата за осиновяване е задвижена и идват в България, за да ги видят - разбират, че те не са 2, а 4 сестри. 3 години канадците  Джефри и Моника чакат своите деца от България.Намират ги в силистренското село Малък Преславец. Двете сестри Дилек и Дилара, които също мечтаят.  За свои майка и баща. Намират се случайно.

„Колкото повече проверявахме, толкова повече си казвахме – ОК, ще пробваме с България”, разказва  Моника Бохонос.

„Ние бяхме много внимателни с изборите ни, защото знаехме, че ще отнеме време да намерим нашите деца. Но за щастие България ни помогна да ги намерим. Много, много сме щастливи”, твърди Джефри Хиберт.

Случайно виждат и снимките на Дилек и Дилара. Децата съвпадат с критериите им за осиновяване,  като възраст и здравословно състояние, които са посочили в Канада. За първа среща избират специален ден. 

„Придружихме децата на първия им учебен ден. Което беше много специален ден за нас.  Езиковата бариера ни затрудняваше, но ни помагаха преводачи”, спомня си Джефри.

„Те бяха много различни от очакваното, но беше невероятно. Беше истинско. Седяхме и гледахме тези две деца и бяхме… Уау… сърцата ни бяха пълни. Беше страхотен ден”, казва Моника.

„В последният ни ден заедно ние осъзнахме, че ги обичаме и искаме да ги отведем с нас вкъщи. И разбрахме какви късметлии сме. Чувството беше, че не ние ги вземаме,  а че те избират нас”, допълва Джефри.

Тогава обаче разбират, че не са само 2, а четири сестри. Момичетата на 17 и 15 години живеят също в дома. И също чакат своето семейство. 

„Искахме да осиновим всички. Ние не знаехме, че те имат още сестри преди да дойдем тук. И преди да дойдем не сме искали да осиновим 4 деца. Заради заявката за 2, ни казаха, че трябва да започнем процедурата отначало. А това отнема време и е доста скъпо. Заради тези факти, просто не стана”, твърди Моника.

По закон - не е задължително деца с роднинска връзка да бъдат осиновени заедно. Причината - по-големи шансове всяко дете да намери семейство. А кандидатит-осиновителите знаят обща информация за тях.

„В случая, до колкото знам, има разрешение за две деца. Тоест те ако желаят да осиновят 4 деца, това би означавало да минат една допълнителна процедура в Канада. С която да бъде разрешено да бъдат осиновени не 2, а 4 деца, което би забавило цялата процедура по осиновяването и би осуетило осиновяването и на двете деца”, заяви Борислав Ганчев, зам.-министър на правосъдието”.

Така Дилек и Дилара заминават сами. И всеки ден говорят по телефона със сестрите си. На сбогуване си обещават да не се забравят. „Казахме си чао, че ги обичаме, да не ни забравят и кака ми каза да запомня, че тези не са ни истинските майка и баща, а тези, които са вече горе… тя каза да го запомня, и аз го запомних! „ твърди Дилек.

И докато Дилек и Дилара все пак са намери своя дом статистиката сочи, че от 2017-та година насам българчетата, които са намерили семейство в чужбина, намаляват. Ако през 2017-та броят им е 306, то през 2021-ва спада на 208 деца.

„COVID-19 се отрази в международните осиновявания, това попречи на живия контакт между родителите и децата, със сигурност през 2020-та се наблюдаваше сериозен спад на осиновяванията. 2021 се наблюдава нарастване”, заяви зам.-министърът на правосъдието.

Министерството работи и по проблема - да няма забавяния във вписването на изоставените деца в националния регистър. 4-те сестри са чакали в институция 3 години, за да стигнат до международно осиновяване. Понякога обаче срокът е още по-голям.

„Опитваме се да работим активно с министерството и с Агенцията за социално подпомагане, за да можем където има някакви забавяния, или трудности в процедурата, тези неща да бъдат изчистени,  да бъдат забързани и да се увеличава шансът за международно осиновяване”, посочва Борислав Ганчев.

Защото  при по-големите деца, с всеки ден - той намалява. Сега за семейство Хиберт остава да мечтаят и да си представят бъдещето, макар и с притеснение. „Страх. Страх от провал. Страх от това, че не знам какво ще ми донесе бъдещето. Но това се промени когато ги видяхме.  Когато видяхме потенциала им, възможностите им, знаех, че не искам нищо друго освен това. Това беше най-прекрасна седмица за мен. И най-добрият избор!”, твърдят осиновителите.

Така от село Малък Преславец семейството направи първата си стъпка заедно - към Уинипег.