Той се прибира към Рочестър, където работи тогава

Датата е 11-ти септември, денят е вторник. Стрелките по циферблата на часовника тихо отброяват последната минута на спокойствие преди ужасът на тероризма да рани една от най-мощните световни сили право в сърцето. В този момент един българин лети над Ню Йорк и дори не подозира, че следващите няколко минути ще променят света завинаги.

"Аз бях в Съединените щати, работех в ресторант на една от големите и натоварени магистрали и въпросните дни, когато се разиграват събитията от 11.09, почивах преди това и се прибирах от Ню Йорк към Рочестър, към мястото, където работех. Реално така се случиха нещата, че докато двата първи самолета се удариха съответно в двете кули, кули близнаци, аз бях във въздуха и летях в самолет", разказва Николай Василковски.

Кулите близнаци падат една след друга, димът се промъква из улиците, а страхът и объркването се разпространяват като пепел в цялата страна.

"В самолета няма как да си извън новините – виждаш, на мониторите, виждаш какво се случва. Конкретно тогава, в този момент бяха пуснали – имам някакъв спомен, че беше CNN, които на живо излъчваха цялото това нещо, което ставаше в Ню Йорк. В първия момент всички впериха погледи в мониторите, видяха какво става, видяха тези кадри, които едва ли светът някога ще забрави, мълчание настъпи в самолета за известно време, докато осъзнаем какво се случва, че някъде долу самолети се забиват в огромни сгради, че се разиграва страшен апокалипси", разкрива журналистът.

Според него няма как в такива моменти да няма страх, паника може би не, но страх със сигурност. "Всъщност това, което започна да се усеща в самолета беше страшно напрежение по една основна причина - стюардесите и въобще кабинният екипаж, се изпокриха нанякъде", спомня си той.

21 години от атентатите на 11 септември в САЩ

Хората на земята, а и тези във въздуха, се питат как е възможно да се извърши такъв координиран и мащабен акт на тероризъм на територията на Америка.

"Ти виждаш самолети, които се разбиват в сгради и първият въпрос, който всеки би могъл да му дойде в главата е: „Нашият самолет накъде лети?”, тези пилоти отпред – има ли някой при тях, който да ги заставя да летят в някаква посока. Имаше го този момент, че аз, говоря за себе си, не бях сигурен в какъв самолет летим, дали този самолет не е отвлечен", споделя Василковски.

"Имаше някаква майка с 2 деца, която пищеше в един момент. Сънувах го този момент впоследствие – писъците на тази жена, която беше адски разтреперана беше. Разбира се – майка за децата си няма как да не е уплашена. Беше уплашена, стресирана, в цялото това неведение, в което бях аз и всички останали. Драматичен момент", посочва той.

В крайна сметка самолетът се приземява успешно и всеки от борда му поема по своя път.

Макар атентатът да нанася опустошителни емоционални щети върху психиката на всички Николай решава да се завърне на мястото, на което смъртта си намират хиляди.

Две десетилетия по-късно събитията от 11-ти септември са оставили трайно наследство за целия свят.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.