Анализ на WB2EU: Българите, които се връщат от чужбина, са по-малко от заминаващите

Броят на имигрантите в България се увеличава, но броят на хората, които идват да живеят в България, все още е далеч по-малък от броя на емигрантите. Единственото изключение е през 2020 г., когато завръщането на български граждани е подхранено от кризата с Ковид.

Това показват статистическите данни на краткия политически обзор "Завръщащи се мигранти в България: Политически контекст на пропуснатите възможности", публикуван в рамките на виенската мрежа "WB2EU", цитиран от БГНЕС.

Как българка от чистачка стана евродепутат? (ВИДЕО)

Според изследването, завръщането на българите от чужбина не може да се разглежда като резултат от ефективни правителствени политики, а по-скоро като последица от голяма криза, засегнала страните на заселване. Подобни ефекти върху миграцията е имало и при предишни кризи като икономическата криза от 2008 г. или Брекзит от 2015 г.

Имиграцията на завръщащи се граждани е стратегически определена като едно от най-ефикасните решения на проблема с обезлюдяването, пред който е изправена България. Но е необходимо да се направи много повече, за да се превърнат тези стратегически ангажименти в конкретни политики, чието прилагане би спомогнало за привличането на желание за завръщане и за успешна интеграция.

В Политическия обзор се изтъква, че миграцията в България обикновено се фокусира върху нейните негативни аспекти, като например "изтичането на мозъци", но не се вземат под внимание положителните ѝ аспекти. Притесненията за миграцията се дължат на демографската криза, която е обща за почти всички страни от Балканите, където има намаляване на населението.

"Много малко се говори за евентуалните положителни аспекти на ситуацията и какви са възможните ползи за България, произтичащи от общностите, живеещи извън националната територия. Акцентът всъщност е поставен изключително върху връзката между демографската криза в страната и емиграцията", подчертава докладът, цитиран от „European Western Balkans“.

Анализът изтъква и друг проблем - неадекватната рамка за улесняване на връщането, което означава, че политиките за връщане обикновено са "включени като елемент в други политики". В българския случай това е политиката по миграция, чиято "основна цел е подобряване на демографското равновесие, увеличаване на предлагането на работна сила и на националния човешки капитал". 

Преобразуват Държавната агенция за българите в чужбина

В обзора се казва, че от създаването на Агенцията за българите в чужбина през 1992 г. досега са приети четири национални стратегии за миграцията. Както се посочва в „Policy Brief“, те по-скоро могат да се разглеждат като "предназначени да отговорят предимно на национални и етнически идеали, а не на идентифицируеми нужди на пазара на труда".

Настоящата Национална стратегия по миграция на Република България (2021-2025 г.) дава приоритет на завръщането на българските мигранти и определя две политически насоки за насърчаване на завръщането. Едната е програми, насочени към подпомагане на българските граждани, които са се завърнали или възнамеряват да се завърнат, насочени към оползотворяване на техния потенциал. Втората - "целенасочени кампании и интензивни дискусии, включително на политическо равнище, чрез ангажиране на усилията на широката общественост за насърчаване на завръщането на българските граждани и установяването им в Република България".

Според документа, тези стратегически цели остават неадекватни за адаптиране към съвременната миграция. Връщането не може да се разглежда като "окончателен акт" по начина, по който се възприема сега.

"Тази тенденция не съответства нито на глобалната миграционна динамика, нито на емпиричните наблюдения, които показват, че динамичният модел на миграция доминира много по-често", както се посочва в документа.

Политиките за връщане са разделени в три категории: "политики, насочени към привличане на завръщащи се; политики, насочени към улесняване на завръщането чрез насочване към потенциални репатрации; и политики, целящи да осигурят интеграция". 

НСИ: Обявяването на данните от Преброяване 2021 не е закъсняло

Според обзора, политиките, насочени към завръщане на наши сънародници от чужбина,  могат да изиграят и ключова роля за неговата реинтеграция. Информационните политики са необходими на всеки етап от процеса.

От „Policy Brief“ препоръчват да се преодолеят предизвикателствата, които могат да попречат на българските граждани да се завърнат. Заселването на български граждани, идващи от чужбина, не може да протече гладко без подходящи интеграционни политики, убедени са анализаторите.

„Хипотезата, че "новите" български граждани от български произход ще се впишат по-лесно в обществото и няма да имат нужда от специфична помощ, не винаги отговаря на действителността. Оказва се, че тези граждани, подобно на останалите имигранти, също се нуждаят от подкрепа за успешната си интеграция, а освен това става ясно, че много малка част от тях в действителност остават в страната. В повечето случаи българското гражданство се използва за целите на по-нататъшна миграция към други държави, най-често в ЕС", както е обяснено от „Policy Brief“.

Затова препоръчват "да се осигури по-добра взаимовръзка между "диаспората" и политиките за обратна миграция, за да се улесни завръщането и реинтеграцията".

Анализаторите препоръчват да се видят и добрите страни на имиграцията – сънародницчите ни да използват своите знания, опит и контакти за насърчаване на развитието на страната.

Докладът на „Policy Brief“ се публикува в рамките на проекта WB2EU. Проектът има за цел да създаде мрежа от известни мозъчни тръстове, университети, висши учебни заведения и центрове за политики на Балканите, в съседните страни и държавите - членки на ЕС, които ще имат най-решаващо значение за процеса на разширяване и европеизация на региона през следващите години. Проектът WB2EU се съфинансира от Европейската комисия в рамките на програмата "Еразъм+ Жан Моне".

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.