Писателят Абделазис Ерашиди за вдъхновението да пише за живота в пустинята

Абделазис Ерашиди е млад и талантлив марокански писател. Той е преподавател по арабска литература, автор на романи и сборници с новели и есета, лауреат е на няколко литературни награди.  

Последната седмица той дойде в България, за да представи книгата си „Болката на пясъците”, в която е събрал 10 новели за живота в пустинята. У нас се срещна с ученици и студенти франкофони. Той сподели пред nova.bg, че това е първото му посещение в България. Ето и кратко интервю с автора:

Хареса ли Ви в България?

- Много ми хареса в България. Това, което виждам, е страхотно,  чувствам се много добре както в професионален, така и в личен план. В личен план срещнах топли хора, гостоприемни, умеят да посрещат хората, любезни са и приятелски настроени. В професионален план също, направих няколко срещи с читатели, подписах им книгите, изнесох лекции в университета пред студенти, които бяха много внимателни, пред ученици във Френската гимназия, които познаваха текстовете ми. Беше страхотно.

Усетихте ли какво впечатлява най-много българския читател?

- Поговорих си с читатели по време на срещите с тях и на представянето на книгата ми. Хората се интересуват например от пустинята и онова, което усетих е прекрасно. Дискутирахме доста по този въпрос и относно мароканската идентичност също и за мен това беше истинско удоволствие. 

Намирате ли прилика между българската и мароканската култура?

- Много ми харесва българската култура. Още в самото начало видях, че имаме много общи неща, например цветовете на традиционните берберски марокански костюми приличат много на цветовете на народните носии. Също и мелодията на езика, интонацията. Макар и много различни, усещам, че българският език е много мелодичен и в същото време много солиден и много топъл. Също като мелодията на арабския език. Така че много неща си приличат. Също и както казах вече, хората са много топли. Много ми харесаха.  

Какви са темите във Вашите новели?

- Голямата тема е пустинята. Написал съм много книги за пустинята. Аз съм от пустинята, от Южно Мароко и чувствам, че трябва да се изразявам и да насоча писането си към пустинята. Така моята идентичност от детството и моята същност ще се появят в писането ми.

- Защо „Болката на пясъците“? Има ли много болка в пустинята?

- И да, и не. Има много болка в живота и може би „Болката на пясъците“ е начин да разбереш себе си и да усетиш смисъла на съществуването си. Може би бедуинът, който броди из пясъците, тъй като има време да мисли и да обмисля, може да узнае, да усети болката и смисъла на съществуването. Тази болка също е и избор. Бедуинът ходи, броди в търсене на истината. А знаем, че търсенето на истината е съпроводено с болка.   

- Казвате, че пишете с очите си. Как става това?

- Пиша с очите си, защото си казах, че очите ми дълго време са останали девствени. Т.е. не познавах градовете, големите магазини, големите пространства. Стоях си на село, т.е. в пустинята от съвсем малък до 13-14 годишен. Така че всички картини са още пред очите ми. Казват, че щом съм видял града, съм започнал да сравнявам, да реагирам по друг начин и това се отразява в начина ми на писане. За мен писането е една постоянна изненада, откривателство, то означава да гледам с различни очи и си пожелавам това да остане така до края.  

С какво пустинята Ви вдъхновява?

- Тя отговаря винаги на въпросите за съществуването, на първия въпрос за съществуването, за човечеството, и това винаги остава в душата ми и в същото време, това е моята идентичност. Някои казват, че за да бъдеш гражданин на света, трябва първо да тръгнеш от родното си място, от твоя малък град. 

Тъжен ли е животът на хората в пустинята?

- Не мисля. Хората в пустинята са щастливи, защото това си е тяхната природа, те преживяват, както всички, приятни моменти и моменти на тъга, но онова, което е важно за мен, е екзистенциалната тъга, т.е. тъгата на самото съществуване, на мисълта. Байрон казва, че познанието е тъга. Така че да се опитваш да знаеш, да стигнеш до познанието, означава да си тъжен. Хората от пустинята, които живеят живота си без проблеми, мисля, че са щастливи. Но когато започнеш да мислиш, да реагираш по различен начин, да сравняваш, изпадаш в дълбока тъга.   

Имате ли планове отново да дойдете в България?

- Завърших първата си книга с госпожа Вяра Любенова, свършихме добра работа заедно с нея в училище и в университета – в Софийски университет и в Нов Български университет, а сега подготвяме превода на втората ми книга, „Бедуини на скалата“, тя ще я преведе и нея и се надявам отново да се върна, за да направим представяне и да раздам автографи. Много Ви благодаря.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.