Открита е нова наказателна процедура за амоняка във въздуха, посочи тя
Най-важните задачи, която си поставяме са във връзка с предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост и продължаване на действията с наказателните процедури. Така или иначе там има сериозен напредък и трябва да продължим. Ключова задача са и дейностите по управление на отпадъците. Начертахме план за действия с регионалните инспекции и местната власт.
Това каза министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова в ефира на „Денят на живо“ по NOVA NEWS.
Тя каза, че е имала среща с президента, за да отчете свършеното до момента. Карамфилова съобщи, че в рамките на деня е говорила с екипа за приоритетите, които ще бъдат от ключово значение.
Министърът посочи, че е голям проблем наличието на разхвърляните отпадъци из територията на страната. Тя сподели, че иска да фокусира усилията по този въпрос.
Карамфилова съобщи, че в началото на мандата е заварила 16 наказателни процедури. На последната сесия на 26 януари са закрити 4, но е открита нова наказателна процедура за норми, които трябва да се постигнат за амоняка в атмосферния въздух, допълни тя. Министърът каза, че процедурата е на най-ранен етап – уведомление. „Проблемът с амоняка е основно в селското стопанство. Там трябва да имаме определени норми, които да се постигнат за ограничаване ползването на амоняка в този сектор“, каза тя. Министърът допълни, че става дума за азотните торове.
Тя каза, че вече е изпратила писмо на министър Гечев и ще създадат работна група. Планът е да съумеят още преди да се развие наказателната процедура, да се предприемат дейности пред ЕК, допълни Карамфилова.
По нейни думи е важно на този етап е да се прецени реалната ситуация, тъй като 14 държави имат този проблем. Министърът поясни, че ще използват добрите практики, за да се вземат съответните решения и да се реши този казус.
Карамфилова: Брюксел ще уважи искането ни за предоговаряне на ПВУ
Карамфилова каза, че са затворили три наказателни процедури, които са свързани с транспонирането на законодателството, открити през 2021 г. на финална фаза. Тя обясни, че наказателните процедури имат „дълъг живот“ – от уведомлението до затварянето им.
Министър Карамфилова допълни, че са затворили още една наказателна процедура, която е открита септември 2022 г. във връзка с докладвано от страна на България за дългосрочната стратегия за климата. Тя поясни, че е имало две-годишно забавяне. „Приехме стратегията и процедурата беше затворена“, посочи тя.
Карамфилова уточни, че очаква да бъдат закрити още няколко наказателни процедури. Тя каза, че очаква да бъдат и открити такива, свързани основно с плановете за управление риска от наводнения и планове за риска от бедствия. „Там има много сериозни забавяния, темата е много тежка“, посочи тя. По нейни думи добрата новина е, че със Световната банка продължават работата и са имали среща на високо ниво.
По темата за закриването на депата тя каза, че процедурата е тежка и има забавяне. „Докладвахме за четири депа от осем, които бяха останали към 1 август нерекултивирани. Сега ще докладваме и петото депо в Перник, което приключи. Има три депа, тежки терени, забавени процедури. Но сме в активна координация с местната власт“, обясни министърът. Тя допълни, че всяко закриване води до намаляване на финансовите санкции от ЕК.
По въпроса за италианския отпадък, складиран в Плевенско тя каза, че „отпадъка е там“. „Ситуацията там е безпрецедентна. Исках да получа пълна информация, изпратиха ми снимки с дрон от Регионалната инспекция, ситуацията там е ужасна. Балите, които преди това са били опаковани в момента вече са разкъсани. Поели сме инициатива по този въпрос и се надявам да се изчистят тези отпадъци. Това ще се случи за сметка на държавата. След това ще предявим иск към причинителя на това бедствие да плати цялата тази щета“, заяви Карамфилова. Тя поясни, че не се знае какъв е точно вида на отпадъка. На база на направения оглед отпадъците са смесени, вероятно има и опасни такива, уточни министърът. Тя заяви, че трябва да се направи анализ на отпадъците, за да стане ясно кои от отпадъците биха могли да рециклират, кои да се изгорят, кои да отидат на депо. По официални данни става дума за 9 хил. тона отпадъци, но по снимките от дрона вероятно са повече, поясни министърът. Карамфилова каза, че това е задача с висок приоритет.
Министър Карамфилова коментира и ситуацията с наводненията на селата Богдан и Каравелово. Тя каза, че в предходния момент е имало почистване на реките, но има сериозни наноси и почистването продължава. Трябва да се разработи и сериозен проект за корекция на коритото на реката и укрепване на дигите, заяви Карамфилова.
Шишков: Държавата осигури достатъчно пари за карловските села след потопа
Министърът посочи, че наличието на стратегически документ за управление на риска от наводнения е важно, за да се определят планове за действия, финансов ресурс, отговорни лица, но превенцията е ключова. Предстои скоро да се въведе система за ранно предупреждение от риска от наводнения, обясни тя. Карамфилова каза, че са готови картите за риска от наводнения. „Там също имаме наказателна процедура“, допълни. „До средата на февруари ще докладваме картите от риска от наводнения и ще съумеем да затворим и тази процедура“, каза тя.
Министър Карамфилова коментира опасността от засушаване на някои от влажните зони. По нейни думи до момента няма такъв риск.
Министърът коментира и предоговарянето на ПВУ. Тя каза, че трябва да се представят ясни и категорични мерки и работещ план за постигане на декрабонизация. „Трябва да предоговорим емисиите, които са включени в решенията за намаляване на година спрямо година. Трябва да докажем как ще постигнем съответните цели и да покажем устойчиви стъпки пред ЕК, че имаме амбицията да вървим по пътя за декарбонизация“, поясни тя.
Карамфилова каза, че ангажиментът, който е поела България за намаляване на вредните емисии е доброволен. Той е извън ангажимента, който страна ни вече има като част от европейското семейство в общоевропейската цел, уточни тя. По нейни думи ангажимент е поет по пътя на договаряне на ПВУ. „Ние ще предложим цялостен План за действие какво можем да постигнем до 2026 г., 2030г. и 2028 г.“, уточни тя.
Повече вижте във видеото.
Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.