Решението ще влезе в сила от 24 април и ще продължи до 30 юни 2023 г.

България временно забрани вноса на украински стоки, сред които зърно, месо и мляко. Това стана с решение на Министерския съвет. Решението ще влезе в сила от 24 април и ще продължи до 30 юни 2023 г. Така страната ни става четвъртата членка на Европейския съюз, която ще се разграничи от общото решение на общността за внос на продукти от Украйна. 

Забраната се отнася до над 20 стоки. Сред тях са: мека и твърда пшеница; пшенично брашно; семена от слънчоглед; слънчогледово масло; царевица; пчелен мед и пчелни продукти; сурово мляко; сухо мляко; млечен концентрат; орехи; лешници; яйца; птиче месо; свинско месо; овче и козе месо; ръж; ечемик; овесени ядки; сорго; елда; нишестета, инулин, пшеничен глутен; соя; ленено семе; рапица; вино; винен оцет; етилов алкохол, съобщиха от правителствената пресслужба.

"България е солидарна с Украйна, но фалитът на българските зърнопроизводители няма да допринесе за нейната кауза", каза премиерът Гълъб Донев преди редовното заседание на служебния кабинет в сряда.

Министерството на земеделието ще предложи временна забрана на вноса на повече от 30 продукта от Украйна

"Днес ще обсъдим и приемем решение за временна забрана на вноса на храни от Украйна. Изключение са транзитно преминаващи стоки. Основната причина е, че през последната година, противно на замисъла за коридори на солидарността, значителни обеми от стоки останаха в страната и разстроиха основни производствено-търговски вериги. Ако тази тенденция се запази или се усили, след забраните за внос от други държави, е възможно да се стигне до крайно тежки последици за българския бизнес. Не можем да допуснем това да се случи", коментира той. 

Транзитът на украински стоки през страната обаче ще бъде разрешен. „Очакваме от ЕК да гарантират, че това са коридори на солидарност и транзит, а не стоката да остава в граничните държави на конфликта и да води до дисбалансиране на пазара”, подчерта икономическият министър Никола Стоянов.

„Наясно сме, че това, което предприемаме днес, е една крайна мярка, но ние бяхме принудени да я направим поради това, че няколко държави предприеха едностранно такива мерки и рискът за България се увеличи сериозно”, допълни Стоянов.

„Призивът е да използваме този прозорец за продажба на българска продукция. Няма условия за покачване на цените”, коментира министърът на земеделието Явор Гечев.

Кабинетът изрази надежда, че ЕС ще разбере мотивите на България, Полша, Унгария и Словакия и ще преосмисли позицията си.

Според Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти у нас решението на служебното правителство не е обосновано икономически, защото без внос няма как бизнесът им да работи на пълен капацитет.

„Ако с това решение ние сме принудени да купуваме по-скъп слънчоглед и правим повече производствени разходи, това неминуемо ще се отрази на цената на слънчогледовото олио”, заяви председателят на сдружението Яне Янев.

Не такава е прогнозата на хлебопроизводителите, защото украинското зърно се използва за фуражни смеси. „Не мисля, че ще се отрази върху цената на хляба, в хлебопроизводството влиза много малко количество, защото няма такова качество, каквото има българската пшеница” подчерта Спидирон Спиродонов, хлебопроизводител.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.