Археолозите проучват две жилищни сгради в този комплекс

Все по-често човечеството се взира и търси следи от извънземни цивилизации. Познаваме ли обаче тази на нашата планета? Има ли още тайни и загадки, до които не сме стигнали? Стриктно и педантично археолозите продължават да проучват мястото край врачанското село Оходен, на което са живели хора преди цели 8 хиляди години. То условно е наречено Храмът на слънцето заради следите от вкопани в една редица греди, сочещи есенното равноденствие

„Попадаме на поредната страничка от развитието на селището от ранния неолит – на вкопани структури, които са имали жилищен характер”, разказва археологът Георги Ганецовски.  и допълва: „Тоест хората, които са изпълнявали ритуалите са живеели непосредствено до самото свято място. За повече разбираемост го сравнявам като своеобразен манастир”.

Сега археолозите проучват две жилищни сгради в този комплекс и намират безценна информация за бита на хората, както и за това, че ги е прогонило природно бедствие и голям разлив на река Скът.

Археолози се опитват да опазят надгробен камък, принадлежащ на крал на маите (ВИДЕО)

„Намерихме буквално съдовете, счупени на място с останки от животински кости, буквално с храната им. Което означава, че действително се е случило някакво бедствие, каквото и в нашето съвремие ни сполетява. Но хората в ранния неолит са държали на това свято, свещено място и са се връщали. Което е продължило към 400 години”, посочва Ганецовски.

И ако на пръв поглед 4 века изглеждат твърде дълъг период, то ров с дълбочина 3,4 метра в северната част на обекта може да върне историята с поне 30 хиляди години назад. Първо археолозите се изненадали от факта, че под този пласт, който проучвали има още артефакти.

„Най-горният е от времето на ранния неолит. В дълбочина много добре се виждат жълтите отложения от льоса, който се е образувал през ледниковата епоха. И това, което е най-интересно за нас е един пласт с бежево –кафеникав цвят под льоса, дебел около 60-70 сантиметра, в който в предходните години намерихме множество обработени кремъчни инструменти, следи, явни следи, от човешка дейност и няколко животински кости. Интересното в случая е, че животинските кости се оказаха добре запазени, което даде основа в лабораторията в Глазгоу да направим радио-въглеродно датиране, което показа 30 хиляди години преди Христа”, твърди археологът.

Тоест в разкопките има следи от неолита 6 хиляди години преди Христа и още най-ранния и най-дълъг, все още непознат добре период от човешката история – старокаменната епоха, както и от ледниковия период.

Затова сега от всеки пласт се вземат поленови проби, а първоначалните резултати са смайващи. „Оказа се, че през този период, в този участък, в този географски ареал - ледници не е имало, защото намерихме множество полени от много растения. Вероятно климатът е бил студен, но ледници не е имало и е имало подходящи условия както за растения, така и за човешко обитаване”, заявява Ганецовски.

Откриха мумия на над 1000 години в Перу (ВИДЕО)

"Най-горният е от времето на ранния неолит. В дълбочина много добре се виждат жълтите отложения от льоса, който се е образувал през ледниковата епоха. И това, което е най-интересно за нас е един пласт с бежаво –кафеникав пласт под льоса, дебел около 60-70 сантиметра, в който в предходните години ние намерихме множество обработени кремъчни инструменти, следи, явни следи от човешка дейност и няколко животински кости. Интересното в случая е, че животинските кости се оказаха добре запазени, което даде основа в лабораторията в Глазгоу да направим радио-въглеродно датиране, което показа 30 хиляди преди Хр.", каза още той.

Кучета помагат на германски археолози да разкрият мистерии от миналото

Тук има следи от неолита 6 хиляди преди Хриса, предшествалия го с две хилядолетия палеолит, най-ранния и най-дълъг, все още непозната добре период от човешката история – старокаменната епоха, както и даже от ледниковия период.
"И точно тук е големият проблем с ледниковия период", посочва Ганецовски. 

Затова сега от всеки пласт се вземат поленови проби, а първоначалните резултати са смайващи. "Оказа се, че през този период в този участък, в този географски ареал ледници не е имало, защото намерихме множество полени от много растения. Вероятно климатът е бил студен, но ледници не е имало и е имало подходящи условия за растения и за човешко обитаване", добави Ганецовски. 

Въпросът е дали тези находки разбиват представите ни за ледниковия период? "Аз нищо не искам да разбивам. Аз работя с факти такива, каквито са съобразно изсикванията на методиката на науката", каза още археологът.