ПЪРВО ПО NOVA: 800 страници документи – какво показват архивите за Руската църква (СНИМКИ)

Развитие по казуса с Руската църква. Москва ще изпрати нов предстоятел на храма възможно най-скоро и тогава той ще бъде отворен. Това става ясно от отговор на руския патриарх до българския - Неофит.

Москва изпраща нов предстоятел, за да отвори Руската църква в София

Междувременно, ДАНС продължава проверката, която трябва да установи кой е собственикът на Руската църква. За първи път телевизионен екип – този на NOVA засне част от документите, по които работят от службата.

От съобщението на руския патриарх става ясно, че скоро ще бъде назначен нов предстоятел на храм „Св. Николай” в София, за да бъдат отворени вратите му. Кога ще се случи това не е ясно. От Българската Патриаршия днес запазиха мълчание. След заседанието на Синода във вторник стана ясно, че нямат правомощия да отворят храма и са изпратили писмо до руския патриарх.

Митрополит Киприан: БПЦ няма правомощия да отвори Руската църква

Според устава на БПЦ обаче каноничната юрисдикция е на българския патриарх Неофит и той е единственият, който може да дава благословение и административно да назначава свещенослужители. На практика, той направи това и след изгонването на тримата руснаци назначи четирима духовници. Те обаче останаха пред вратите на заключения храм. Така се стигна до въпроса - кой е собственик на сградата. Благой Цицелков потърси отговора сред 800 страници документи в Държавния архив.

1892 г. - общинският съвет на София дарява имот, в близост до тогавашния адрес на Руското посолството, за да бъде построен храм. Фактическото прехвърляне на имота става шест години по-късно.

„Крепостният акт от 1898 година е издаден от Софийската община и той удостоверява, че наистина теренът е дарен на Руското императорско дипломатическо агентство в България, с идеята да се построи една църква, която да има статут на легационна църква”, каза началникът на отдел „Използване на архивните фондове” в Държавна агенция „Архиви” Йордан Желев.

20 години по-късно от тези документи става ясно, че сградата е предадена на Софийската митрополия, като Руската църква е била разменена за храм на улица „Калоян”. В държавния архив се пазят приемно-предавателни протоколи и описи от този момент.

Стигаме обаче до 1940 година, когато представителят на СССР в България Лаврентиев иска среща с Външното ни министерство. Бил обезпокоен, че страната ни ще оспорва собствеността на храма, защото крепостният акт е на Царска Русия. Но получава уверение, че България няма претенции. Така си връщат собствеността на храма, но и го отстъпват на България за стопанисване. При бомбената атака над София през 1944 г. по-голямата част от църквата е унищожена.

„След идването на съюзната контролна комисия в България, едно от първите искания на Русия е да възстановим църквата във вида, в който тя ни е била предоставена за ползване през 1940 година”, каза още Желев.

През 1997 г. нотариус Иван Дахтаров издава констативен нотариален акт за собственост на Руското посолство у нас. „Няма как да си спомням кой е бил конкретният носител на информация. Не съм запомнил нещо друго важно, което да е повдигнало искането като степен на значимост. Тоест, да е дошъл посланикът или дипломатически служител, което да е имало някаква официалност. Нямам спомен от такова нещо и смятам, че щях да запомня, ако е имало”, казва Дахтаров.

Нотариусът уточнява, че актът, който той е подписал през 1997 година, е бил изготвен предварително, а на него са му предоставени документи за сверка. „Интересното е това, че нотариусът не манипулира съдържанието на акта. Той е изготвен преди това, нотариусът не се занимава със самото изготвяне на акта”, подчертава Дахтеров.

В този момент проверката на ДАНС за собствеността обхваща и архивите на Софийската митрополия, както и тези на Външното министерство. Те обаче не са публични. От проверката на NOVA в Централния архив обаче стана ясно нещо съществено - през 1946 г. тогавашният външен министър информира предстоятеля на храма, че преминава на директно подчинение към руския патриарх. Именно заради това сега Българската църква чака назначение от Москва.