Снимка: Булфото
Поклонението пред него бе в храм-паметника "Св. Александър Невски"
Стотици православни християни, десетки духовници и много приятели изпратиха в последния му път протопсалт доц. Димитър Димитров (1943-2024 г.). Опелото на заслужилия и незабравим наш музикоучител и преподавател бе отслужено в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" днес след светата Божествена литургия, съобщиха от Българската патриаршия.
Светата литургия бе възглавена от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, който бе в съслужение с Техни Преосвещенства: Мелнишкия епископ Герасим - главен секретар на Светия синод, и с Велбъждския епископ Исаак, втори викарий на българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, с архимандрит Василий - протосингел на Софийската света митрополия, с архимандрит Стефан от Троянската света обител и с духовници.
В 12:00 ч. започна опелото на протопсалт доц. Димитър Димитров, в отслужването на което се присъединиха и Техни Преосвещенства: Белоградчишкият епископ Поликарп - викарий на Софийския митрополит, Тивериополският епископ Тихон, архимандрит Евтимий - духовен надзорник на Софийската епархия, множество столични свещеници, протодяконите - Александър Нешев, Иван Петков и Деян Коруноски.
Старозагорският митрополит Киприан произнесе слово, в което каза: "Със скръбни сърца, но и с неизменна вяра във Възкресението на Христа Спасителя, което е залог за възкресение и живот вечен, и за онези, които са Христови, изпращаме в днешния ден една от най-ярките личности в живота на светата ни Православна църква - протопсалт доц. Димитър Димитров. Изпращаме го тук, в храма, на който той отдаде може би най-много от своите сили и от щедро даруваните му от Бога таланти, дирижирайки повече от четири десетилетия хора на патриаршеския катедрален ставропигиален храм-паметник "Св. Александър Невски". Храмът, чиито богослужби бяха украсявани толкова дълго от Патриаршеския акапелен хор, ръководен от маестро Димитров, в днешния ден отдава последна почит на своя вдъхновен и всеотдаен диригент. На човека, който допринесе толкова много не само за богослужебния живот в този свят Божи дом, но - като музикоучител и преподавател на стотици и хиляди църковни псалти и студенти по богословие, дал своя принос и към цялата ни света Църква. Защото храмът и Църквата, това сме всички ние - духовенство и Божи народ, в единство и единомислие, споделяйки днес скръбта за скъпия на сърцата ни събрат, Божия раб Димитър, прекланяйки се пред светлия му образ, с жива надежда, че Господ Бог ще го приеме при Себе Си, в Своето вечно Царство на светлината, и ще му въздаде щедро за всички негови трудове в прослава на Неговото свято име. Житейският и творческият път на маестро Димитров ще останат завинаги образец и пример за всички нас...".
Заупокойните песнопения бяха изпълнени от смесения хор при патриаршеската катедрала, който хор доц. Димитров води до последно. Камерният хор "Св. Йоан Кукузел-Ангелогласния", чийто основател е доц. Димитър Димитров, също изпълни песнопения по време на прощаването с него. Множеството православни християни, дошли да се сбогуват с достойния музикоучител и диригент, изпълниха патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и със сълзи на очи се помолиха на Бог да упокои душата на протопсалт Димитър, и да го всели в Своите вечни жилища, отбелязват от БПЦ.
Почина братът на патриарха - диригентът Димитър Димитров
Доц. Димитър Димитров винаги е водил живот, отдаден на църквата и Бога. На 1 януари 1978 г. започва работа в патриаршеската катедрала като диригент на хора. Преди това създава и камерния ансамбъл “Св. Йоан Кукузел - Ангелогласния”, с който дирижира по целия свят, включително и пред папата. Един от първите солисти в хора е брата на доц. Димитров - сега български Патриарх Неофит. На 31 декември дирижира за последно църковния хор. С патриарх Неофит проправят пътя си чрез вярата, идвайки от бедно семейство. Църквата за тях се оказва висша благодетел, двамата братя отдават животите си на религията по различен начин.
В 12 ч. започва опелото, на което ще пее патриаршеският хор с диригент Георги Еленков, който над 10 години е помощник-диригент на доц. Димитров.
"Той приемаше работата си тук като казарма. Винаги беше абсолютно точен. Беше много педантичен до последния си ден. Приемаше работата като своя мисия и поставяше това на първо място пред всичко останало, понякога и за сметка на личния си живот", споделя Еленков.