Почитаме Св. Харалампий - покровител на пчеларите

Днес почитаме Св. Харалампий. Денят е празник на пчеларите, на който светията е закрилник. Дали обаче е повод за веселие и за хората, които се занимават с пчеларство, какви са проблемите в сектора и какво трябва да знаем за тях и считания за суперпродукт мед?

Галин е избрал пчелите пред парите. И оставил перспективна работа, за да прави мед. „От вече 15 години се грижа за най-интересните насекоми, поне за мен, на планетата - това са пчелите”, споделя Галин Рачев в предаването "Събуди се" по NOVA.

Първоначално пчелите били хоби. Но страстта надделяла и днес Галин казва, че за него работят милиони работници. „Всъщност, като се замислим, само в единия от пчелините ми има като брой пчели повече от населението на България”, казва той. И освен много на брой, пчелите се оказват безценни учители за Галин.

ЩЕ ОСТАНЕМ ЛИ БЕЗ МЕД: Непосилни разходи за стотици производители в сектора

„Пчелите са наистина много специални създания, от които всяка година, всеки път продължаваш да учиш, да наблюдаваш. Те си имат един строг ред, в който дори да се опиташ да промениш нещо, те след теб си го решават и си го оправят така, както трябва да им е”, смята пчеларят.

А най-важният урок е: „Трябва да се научим да вървим редом с природата, а не срещу нея”.

През последните години обаче пчелите са подложени на все повече изпитания и едва ли могат да понесат повече - от една страна промяната на климата, от друга страна използването на все повече и повече на пестициди. И това вече дава отражение.

„Добивът на мед в регионите, в които са моите пчелини, е намалял повече от два пъти. Може да кажем, че клоним вече към три. Това според мен се дължи на урбанизацията като цяло”, разказва Галин Рачев.

Пчеларството е прекалено малък сегмент от българското земеделие и оттук следват и още проблеми. „Пчеларите имаме един много сериозен проблем и той е, че нямаме водачи, нямаме силна организация, която да има ясни цели, които да отстояваме и да бъдем единни. Всеки дърпа за себе си, опитва се да прави нещо сам, самосиндикално. Има много пчелари, които имат друга работа, работят и използват пчелите като съботно-неделно занимание, от което могат да си донесат някакви допълнителни доходи”, обяснява специалистът.

Според Галин, за съжаление, голяма част от пчелните продукти са манипулирани. „Ако самият мед, който е кръстен мед, е манипулиран, в буркана е сложено нещо друго като добавка към меда с цел по-голям тонаж, по-голямо количество и по ниска цена - това от една страна. А от друга страна - грубо погазване на всякакви норми и правила е да отидеш на някакво място и да ти продават мед от мурсалски чай, да речем, или мед от дива мента, или мед от рози. Ето тук до нас има рози, тук е розовата долина, покрай нас всичко е в рози. Пчелите не правят мед от рози. Пчелите носят прашец от рози, но не правят мед от рози и ако някой някъде иска да ви продаде мед от рози, това е най-големият пример за най-малкото за несериозно отношение”, казва Рачев.

Разказва и това, че е мит, че медът пълен с витамини и минерали. „1% от съдържанието на меда е витамини и минерали. Медът е богат на ензими и всъщност това е, което хората трябва да знаят и запомнят. Ако искаме витамини и минерали, ще си ги набавите от пчелния прашец, но медът е богат на ензими и това всъщност го прави вечен”, пояснява той.

Не е мит обаче работливостта на пчелите. „Няма никакъв мит за това, че пчелата, откакто се роди, не спира да работи. 90% от пчелите в кошера са жени”, посочва Галин Рачев.

А пчелите произвеждат не само мед. „Освен меда, ние добиваме цветен прашец, който е моят абсолютен фаворит като пчелен продукт, пчелно млечице, прополис, восък”, изтъква Рачев.

Според Галин все повече млади хора искат да се занимават професионално със пчеларство. Държавата обаче не е регулирала законово добре бранша, което да даде сигурност на производителите.