Магнитни бури: Разкриваме тайните, които стоят зад космическото явление

Геомагнитната обсерватория в град Панагюрище е единствената по рода си у нас. В нея, чрез първокласна апаратура, се извършват различни изследвания, сред които и измерването на големината и посоката на магнитното поле. Тези данни са важни, тъй като благодарение на тях се издават предупреждения за бушуващи магнитни бури.

Доц. Петя Трифонова разказва, че 2024-та година е започнала сравнително спокойно. Досега е имало няколко магнитни бури, които са продължили кратко време и които не са достигнали кой екстремни стойности, допълвя тя. Тя пояснява, че се очаква в скоро време това да се промени, защото все повече се приближаваме към максимума на 11-годишния слънчев цикъл, когато се смята, че и слънцето да бъде по-активно, а следователно ще имаме доста повече регистрирани бури на Земята. „Слънчевият максимум на този 25-ти слънчев цикъл, който е в момента ще бъде между 2025 и 2026 година”, казва Трифонова.

Най-чувствителни към подобен тип явления са възрастните, както и хората с хронични заболявания. Тя посочва, че най-често споделяните симптоми са главоболие, неконтролирано повишаване на кръвното налягане, което не се повлиява от обичайната терапия, безсъние и др.

Магнитните бури оказват своето влияние и върху технологиите. Доц. Трифонова посочва, че системите, които са най-уязвими от магнитни бури са две – едната е електроразпределителната система, а другата е комуникационната система. „Когато се формират тези силни токове в йоносферата възможността да се индуцират допълнителни напрежения както в дългите кабели, така и в различните възли на електропреносната мрежа като големи трафопостове или разпределителни части, вероятността там да се случи проблем е много по-голяма”, обяснява тя. „Когато имаме формиране на ток в атмосферата и йоносферата – там се наблюдава уплътняване и съответно промяна на бързината на изпращане и на получаване на сигнала. Получава се изкривяване на GPS услугите, получава се разпадане на комуникацията”, разказва още Трифонова.

Какви са причините за червеното сияние над България

Геофизиците съветват големите технологични компании да имат предвид очакваните изменения в магнитното поле и да разполагат с резервни системи, които да бъдат използвани при нужда. „Смятам, че техниката и технологията са напреднали дотолкова, че защитни системи на тези критични инфраструктури да могат да се инсталират. Въпросът е, че няма как да мине без някакви поражения и увреждания. Последната  много силна магнитна буря е през 2003-та година – тогава пораженията, които са установени са наистина по сателитите – над 10 сателита са получили увреждания – в слънчевите панели, захранващи, управлението на сателитите в комуникацията със Земята. Има данни и в Южна Африка и на север в Русия за проблеми с железопътния транспорт, защото там генерираните токове също са причинили сработване на защити, падане на бушони и прекъсване на захранването”, разказва Трифонова.

Данните, които се изчисляват както в обсерваторията, така и на терен, извън нея, имат и други приложения. Трифонова казва, че данните, които нашата обсерватория регистрира, отиват в реално време в световната мрежа от магнитни данни, която се казва „Интермагнет”. „Освен това всяка година ние изпращаме нашите данни, които отговарят на определени критерии, процедури и проверки, ги изпращаме в Световния център за данни в Единбург”, допълва тя.

Геофизикът Методи Методиев казва, че имат и дългогодишно партньорство с военно-географската служба, на която помагат за изработката на картите им. „Освен това тези магнитни измервания се използват при археологически разкопки - такива неинвазивни методи за определяне на какво има под земята. Също така с военните, с МО имаме задачи като определянето на деклинацията на площадката за калибриране на самолетни компаси в Граф Игнатиево във връзка с приемането на новия изтребител на ВВС. Деклинацията е разликата между географския север и магнитния север”, разказва Методиев.

Какви ще са последствията за здравето ни от най-мощното слънчево изригване

Учените от обсерваторията ни разказват, че мястото, на което тя е построена преди повече от 80 години далеч не е избрано случайно.

„Изискванията  са много високи към особеностите на мястото, където да бъде построена тази обсерватория. Тя трябва да е отдалечена от населени места, да няма наблизо железопътни линии, големи натоварени шосета, големи заводи, трябва да има ниски подпочвени води, сравнително постоянни температурни условия. Това място е отговаряло най-добре на тези условия и е решено, че тук ще бъде мястото, на което ще бъдат построени тези съоръжения”, казва доц. Трифонова.

Все по-силните темпове, с които се развива урбанизацията обаче поставят на изпитание работата на обсерваторията. Методиев споделя, че разрастването на града е предизвикателство, тъй като то довежда до внасяне на големи смущения в данните. Той посочва, че случайните данни често пъти не могат да се отделят от основните и затова промяната и приближаването на града към обсерваторията е един много сериозен и застрашаващ изобщо на обсерваторията проблем. „Единственото, което можем да направим е да си следим качеството на данните и в момента, в който това качество спадне под изискуемия минимум вече оттам-нататък се правят постъпки за преместването или просто се примиряваме, че това е положението и  продължаваме напред”, допълва още той.

Какво точно ще се случи напред – никой не е в състояние да предвиди. Геофизиците, работещи тук се надяват властите да гарантират запазването на единствената у нас подобна обсерватория.