„Дотам и обратно”: Тайната на вкаменената гора в Източните Родопи

Тази събота в рубриката „Дотам и обратно” Ники Василковски ни отвежда в Източните Родопи. Земя на удивителни природни феномени, запазила древни загадки от зората на човечеството, които продължават да омайват изследователите.

30 милиона години назад всичко наоколо е било дъно на древно море. Мощни вулкани яростно бълвали магма, а бреговете били погребани дълбоко под застиналата скала. Оттогава насам земните сили постоянно променят пейзажа и там, дълбоко в Габъз дере, се показва тайнствената Вкаменена гора.

На около 10 километра от Момчилград тръгваме от резерват „Боровец” към това рядко срещано чудо на природата. От заслона край пътя, през боровата гора, излизаме на зелените поляни около Габъз дере. По маркирана пътека слизаме към каменното корито на потока и след около 30 минути вече се движим покрай страховити вулканични скали.

"Дотам и обратно": Древните слънчеви обсерватории

Вкаменената гора всъщност са около 10-20 дървета, застинали под вулканичната магма и пепел. Високата температура овъглила дърветата, но те са се запазили благодарение на водата и кремъчното вещество в нея.

Следите от древните вулкани са навсякъде в тази част на Родопите. Ако продължим по пътеката след вкаменената гора, ще открием още една забележителна местност. Освен земните сили обаче, тук своя белег са оставили и нашите предци по тези земи.

Пред нас е праисторическото светилище Харман кая или Равен камък в близост до село Биволяне. Няколко хилядолетия преди Христа човешки ръце вероятно са превърнали камъка в прецизна система за отмерване на времето. Използвали са я за ритуалите, обожествяващи Слънцето.

Разходката по платото разкрива още любопитни следи от човешка дейност - своеобразен трон, улеи, корита, щерни за събиране на вода, както и пещери-утроба. В средата на 20 век археологът Васил Миков вижда в подножието на култовия комплекс и останки от внушителен тракийски град. Допуска се, че светилището Харман кая е свързано с намиращия се наблизо сакрален комплекс Татул.

И докато светилището продължава да озадачава учените, платото на 400 метра надморска височина е впечатляващо геоложко чудо. Отъпканата пътека ни води към южната му страна, където каменният масив живописно пропада към Карабедик дере.

Всъщност, накъдето и да се обърне човек в тази част на Родопите, ще остане безмълвен пред очарователните творения на природата и следите от древните цивилизации.