Какъв е броят на българските селскостопански животни?

Днес в „Числата на седмицата“ ще обърнем внимание на животновъдството – все по-дискутирано у нас покрай протестите, които наблюдаваме през последните години. Ще проверим броя на животните, на стопанствата, но най-вече количеството мляко и месо, които се произвеждат там.

През последната една година се наблюдава спад в броя на всички селскостопански животни у нас с изключение на свинете. Единствено при тях от Министерство на земеделието и храните регистрират не малък ръст от една пета, така броят им към края на миналата година вече надхвърля 700 хиляди, като най-много са те в Югоизточния район на страната. Над 1 милион у нас са единствено овцете. Близо 20% от тях са месодайни, останалите са млечни. Виждате и какъв е броят на останалите животни в стопанствата ни – говеда, кози и биволи. Биволите са единственият вид селскостопанско животно, в отглеждането на което Северозападна България е първенец. Една трета от тези животни се намират там.

Федерацията на месопреработвателите: Само 1/3 от свинското месо у нас е българско

И като говорим за отглеждането им, къде всъщност се случва това? Повечето от стопанствата у нас са специализирани, тоест там се отглеждат животни само от един вид, а станалите са смесени. Най-много са стопанствата, в които се отглеждат говеда, въпреки че както казахме, броят на тези животни не е най-големият. Следват стопанствата за овце. По-малобройни са тези за кози, а най-малко са стопанствата, в които отглеждаме биволи и свине. Впечатление прави, че броят на всички тях се свива. За една година някои видове стопанства са намалели с близо едва четвърт, което пък от своя страна е увеличило броят на животните в останалите да съществуват. Така например, средният размер на едно стадо с овце в страната, вече е 84 животни.

Млякото, което сме произвели у нас през изминалата година също е в по-малки количества, с 6%. По данни на земеделското министерство, от близо 800 хиляди литра, 90% са краве мляко. Следва овчето, което представлява малко над 6% и по два, два и половина процента от общото производство, са козето и биволското. Единственият вид мляко, при който има увеличение, а не спад в продукцията, е именно то. Най-много мляко се добива Южния централен район на страната, а най-малко – под 10%, идва от Югозападна България.

Нова порода прасета се очаква да възроди свиневъдството у нас

По-малко е и произведеното червено месо. Според последните обработени от министерството данни, през миналата година в страната е добито с 9% по-малко червено месо или като количество, близо 107 хиляди тона. Над 80% от него е промишлено производство – добито в кланици, чиито брой е към 90. Останалата част е произведена директно в стопанствата. Превес, разбира се, има най-разпространеният вид месо в България – свинското, 80 хиляди тона от месото е такова. Следват 16 хиляди тона произведено телешко и говеждо, което бележи не малък спад за една година, под 10 хиляди агнешко и съвсем малко ярешко.

Малко, много или пък достатъчно е това обаче? За да отговорим, ще проверим какво е потреблението на червено месо у нас. За последната година – 274 хиляди тона. При произведени както туко що казахме 107 хиляди, очевидно то не стига да задоволи нуждите на родния пазар. Затова, внасяме. С близо 80 хиляди тона повече отколкото произвеждаме. Най-много от Испания, Германия и Франция. Като вид, месото е предимно свинско, почти изцяло такова е и месото, което изнасяме. Количеството е малко над 16 хиляди тона. Страните, за които отпътува най-голяма част от българското месо са съседни. Свинското към Гърция и Румъния, а телешкото към Турция.

Информирайте се преди всички - последвайте ни в Google News Showcase