Тя вече вече се изчислява като процент от средната за страната

Националният съвет за тристранно сътрудничество проведе заседание в сградата на Министерския съвет за обсъждане на проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2025 г., внесен от министъра на труда и социалната политика. Съгласие не беше постигнато и така решението остава в ръцете на Министерския съвет. 

След години на спорове между бизнес, синдикати и държава, тя вече се изчислява като процент от средната за страната. Предвижда се увеличението да бъде с 15,4%. Или сегашните 933 лева да достигнат 1077 лева.

Служители искат по-висока минимална работна заплата, бизнесът - по-ниска

Тристранният съвет има роля да обсъди, но не и да вземе решение, което да има тежест. Въпреки това синдикатите и бизнесът спориха помежду си. Очаквано работодателите настояват увеличението да не бъде в този размер, тъй като частният бизнес може да не успее да го заплаща. Синдикатите настояваха за повече средства.

Под въпрос е как това ще се отрази на бюджета. През последните дни стана ясно, че разходната част ще се увеличи значително, с което ще се повиши и дефицитът.

„Няма законови и икономически пречки да расте минималната работна заплата. Обратно, тя дава икономически принос за ръста на потреблението и на БВП, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

„Според нас политика на доходите не може да се провежда с формули, които водят до нарастване на редица други свързани с тях разходи. В България минималната работна заплата въздейства върху средния осигурителен доход, който пък въздейства върху пенсиите”, заяви заместник-председателят на Българска стопанска камара и член на Управителния съвет Мария Минчева. Работодателите настояват за критерии, които да отчитат потребностите на хората, но и икономическата ситуация.

„Никоя институция в момента не знае колко точно са лицата, наети на минимална работна заплата, защото има много голямо разминаване между официалните данни, които събират различните институции”, заяви Мария Минчева.

Николай Михайлов работи на минимална заплата. Увеличението със 144 лева според него е недостатъчно. Прави сметка, че с повечето пари, които ще получава, ще може да направи още един пазар за семейството си. „И да вдигнат заплатата там с колко пари, за тоя живот скъп, почти нищо. Влизаш в магазина, гледаш и нищо не правиш. С тия 100 лева просто не става”, казва той.

Същата сметка правят и синдикатите. Te изчисляват, че минималната заплата трябва да продължи да расте, докато не достигне равнището в други европейски държави.

„Не може един работещ да мизерства за сметка на заплащането на труда, който полага при пълен работен ден.  1077 лв. минимална работна заплата догодина правят 836 лв. нетна заплата”, заяви Атанас Кацарчев от КТ „Подкрепа”.

„Министерството на финансите е разработило цялостен пакет от мерки, като водещи са мерките за икономическо развитие и социален просперитет. Бюджетът не е приходи и разходи, той трябва да осигурява икономическото развитие на страната. Мерките ще бъдат обсъдени следващата седмица на експертно ниво, за да чуем становището на партньорите. След това ще бъдат обсъдени със сдружението на общините”, заяви Людмила Петкова.

Призив за фискална дисциплина и овладяване на бюджетния дефицит отправиха от Асоциацията на индустриалния капитал. Коментар направи изпълнителният директор Добрин Иванов в предаването „Социална мрежа“ по NOVANEWS.

Повече гледайте във видеата.