Фотографът Гаро Кешишян представя изложба

Преди 40 години фотографът Гаро Кешишян се внедрява в поделение на Строителни войски във Варна. Печели доверието на войниците и започва да снима ежедневието им. Сега тези 92 кадъра са едно от най-значимите, дългосрочни документални изследвания в българската фотография и могат да бъдат видени в галерия "Синтезис".

Инфраструктурни обекти, язовири, заводи, жилищни блокове, Националния дворец на културата, Паметника на Бузлуджа и още много, са част от дългия списък на Строителни войски. Военизираната строителна организация е наследник на създадена по времето на Александър Стамболийски система за задължително полагане на общественополезен труд с цел възстановяване на държавата след Първата световна война. Тя е доразвита и идеологизирана от тоталитарният режим след 9 септември. Кадри на тези войници, отвъд официалните им снимки, едва ли щяха да съществуват, ако в края на 80-те на пътя им не беше застанал един чудат в техните очи човек.

Народният съд – узаконен терор

Инженерът в завод Гаро Кешишян държал фотоапарата си винаги наблизо, дори на работното си място. Уверил се, че идеята му никак не е лоша, когато един ден в завода довели на работа група военни затворници. Той започва да ги снима. Отначало тайно. Или поне не достатъчно явно. Няколко години по-късно войници обядвали със семействата пред блока му по време на отпуск. Заснел и тях и вече бил сигурен – искал тези герои в кадрите си. "По онова време всички фотогорафи, които се допускаха до армията, бяха със строго ограничение. Снимат само паради, моряци с байраци, някакви такива героични снимки. Глупости на търкалета, които нямат нищо общо с целокупната истина за тях", споделя Кешишян. 

С връзки в милицията и доза късмет Гаро получава разрешение за снимки в поделение на Строителни войски в родния си град. Снима в продължение на 6 години. Очакванията са и тези фотографии да бъдат официални. 

„Проект Бузлуджа”: Как младежи започнаха инициатива за възстановяване на паметника

"Почти 90% са от малцинствата. Има и българчета, ама една част са поради политическа причина вкарани там. Заради наказание. Една друга част са такива, които имат някакво техническо образование, защото тези хора трябва да бъдат ръководени", спомни си Кешишян за работниците. 

Ислям Исмаил е от русенското село Глоджево. Част е от Строителни войски в началото на 80-те. Работи по атомната електроцентрала в Козлодуй, по пречиствателна станция край Берковица и по завод в Горни Лом. "Аз примерно бях като млад войник мозайкаджия, заварчик после. Предимно бяхме от турското малцинство и от ромското малцинство. Тогава бяха трудни времена за нас. Заради имената... и офицерите, които ни третираха по друг начин", каза той. 

През 2000 година Главно управление „Строителни войски” спира да съществува. Преобразувано е в Държавно строително дружество. Да започнат разказа си за това, което е било, снимките на Гаро чакат 40 години. А междувременно, някои от тях дори стават част от колекциите на чужди музеи и галерии, обяснява кураторът на изложбата и университетски преподавател Надежда Павлова: "Военните, генералите, които са ръководели тези войски, те са се радвали на успехите – изграждането на големи инфраструктурни обекти, които включително и днес ползваме. За тях това е било гордост. От друга страна, момчетата, които е трябвало да вършат тази работа, вероятно те имат съвсем друг разказ".

Още по темата вижте във видеото.