Той е известен с прозвището си д-р Благодаря

Тази седмица 29 лекари от болницата в Сандански подадоха своите молби за напускане, след като роднините на починалото в линейка на път на Петрич бебе използваха по техен адрес епитети като „убийци”. Също тази седмица съдът в Казанлък осъди двама мъже, налагали с юмруци лекари на по година и половина лишаване от свобода. Докато разривът между лекари и пациенти се задълбочава във Видин се завръща един медик с над 20 години опит в американското здравеопазване. С времето той става популярен с прозвището д-р Благодаря. Защо и как изглежда българското здравеопазване в очите на кадър от американската медицинска школа, ще разберем от Виктория Бояджиева.

Д-р Благодаря е човек, който с много труд е успял да сбъдне своята американска мечта в целия ѝ блясък по учебник – престижна професия, голяма къща, бързи коли. Но след 21 години решава, че за да се чувства пълноценен, има нужда не да получава още от живота, а да дава. Към днешна дата това, на което е отдал цялото си време и финанси, е да подкрепя финансово и емоционално млади таланти. Не се занимава с медицина, но му се е наложило да се запознае с българската здравна реалност покрай проблеми на майка му.

За българското здравеопазване той мисли, че проблемът идва не толкова отгоре - от системата, а повече отдолу – от липсата на стремеж към адекватна и човешка комуникация между лекари и пациенти.

Пред NOVA: Българският лекар, помогнал на ранените в Магдебург (ВИДЕО)

„Ако ме питате коя ми е любимата българска дума, това е „благодаря”. Тя звучи много мелодично”, това разказва д-р Тодоров. Така го познават пациентите му зад океана. Но тук - край Дунав, е известен като доктор Благодаря.”Когато се върнах в България, ми направи впечатление, че много рядко се използва думата благодаря. Какво мога да направя по този въпрос? Започнах просто да давам пример, като я казвам дума често”, разказва медикът.

Едуард Тодоров е специалист по вътрешни болести с над 20 годишен опит в Америка. До преди 6 години вярва, че мисията му е да спасява човешки живот и чрез силата на медицината. Днес д-р Тодоров живее в Видин, занимава се с благотворителност и вярва, че мисията му е да спаси родния град с силата на усмивката.

Той е живял във Видин до 18 годишен. Завършва медицински университет в София. Амбицията на Еди, както предпочита да бъде наричан, го води до идеята да замине в Щатите. Иска да получи най-доброто. Следват години на отдаден труд без почивка. Учи английски сам, чрез медицинските учебници. Разказва, че в името на своята американска мечта зад гърба си в България оставя голямата любов на живота си.

След 6 години обучение по медицина в България и 2 години самоподготовка за приравнителни изпити на 28-годишна възраст той стъпва на американска земя. „Тази стълбичка ме доведе до осъществяването на моята позната американска мечта. Купуваш си къщата, която си мечтал. Купуваш си колата, която си мечтал. 21 години прекарах в Щатите. Първите 5 години живях в Ню Йорк, където специализирах вътрешни болести и останалата част от времето живях в Тексас”, разказва той.

Харесва живота в Щатите. „Най-странното беше, че когато пристигнах в САЩ, се почувствах като у дома си. Много често ме питат за културния шок. Аз никога не изпитах такъв. Там хората уважават трудолюбиви, мотивирани, честни хора, с амбиции. Независимо от къде ще отидеш”, споделя докторът.

На въпрос какво е да си лекар в Щатите отговаря така: „Изключително стресираща професия и там има такъв синдром на бързото психическо и физическо износване на лекари. Не се отразява на пациента, но някои лекари напускат практиките, затова има недостиг на медици. И затова взимат чужденци.”

Оказва се, че лекарите в Америка имат някои сходни проблеми с тези на българските освен дефицитът на медици и дългите смени, които се налага да взимат. „Към 7.00 часа си в болницата, прибираш се към 7-8 ч. вечерта. Ако си дежурен, си на разположение на всеки един пациент, по всяко едно време. Ако имат някакви въпроси, дори да не са тежкоболни, ти трябва да обясниш. Ако ти се обадят 1 ч. сутринта, трябва да отговориш веднага”, разказва той и е категоричен, че въпреки това никога не си е позволял да повиши тон на пациент.

„Финансово нямаш притеснения. За да станеш лекар, харчиш много пари. Повечето студенти, които завършват медицина, са взели на заем. Около 250 000 долара. Тези пари трябва да се вършат по някакъв начин. Не можеш да им дадеш заплата от 1000 лв.”, споделя той по темата за възнагражденията. По думите му в САЩ хората разчитат на частно здравеопазване, защото държавно почти няма. Но то е достъпно, ако работиш и си плащаш за застраховката.

„Професията на лекаря е най-уважената професия в Щатите. Пациентите са учтиви, уважителни, търпеливи. Лекарите също. Обясняват така, че всичко работи в баланс. Няма отношения, за които някои пациенти тук чувам, че имат”, споделя медикът по повод тревожните новини в сферата на българското здравеопазване.

Български лекари с престижна титла от Европейското дружество по кардиология

Д-р Тодоров никога не е практикувал в България. Но придобива впечатление тогава, когато собствената му майка има нужда от медицинска помощ. „Най-често притеснение на пациент е, че никой не им казва каква е диагнозата. Планът за терапия не се обяснява много добре, както и евентуалните странични действия на лекарствата. Всички тези неща са важни. На пациентите се отговаря троснато, дръпнато, дори и в някои случаи лекарят повишава тон. Когато говориш с лекари, техните притеснения са, че някои от пациентите са несъобразителни и искат всичко бързо да стане”, казва той. И допълва, че лекарската професия е една от най-стресиращите и води много рано до емоционално и дори физическо износване на лекаря.

В своята практика д-р Благодаря винаги обяснява по съвсем достъпен начин на пациентите, представя се, разпитва ги за проблема им, прави всичко възможно, за да постави диагнозата. Той смята, че пациентът трябва да е сигурен, че лекарят ще направи всичко възможно за него. Д-р Тодоров казва, че за болните това е важно.

„Даже имах идея да организирам курсове точно за отношението към пациентите на студенти по медицина. За съжаление не се прояви интерес. Може би са заети. Мисля, че човещината е това, което липсва не само в медицинската сфера”, разказва лекарят.

По отношение на медицинския казус на майка му разказва, че е трябвало да отидат в София. „За съжаление в нашия град има голям недостиг на специалисти, затова идват лекари от София и Плевен”, казва той.

Въпреки това не мисли, че може един ден да работи в България като медик. „Мисля, че по-полезен мога да бъда на младите, талантливи хора, за да ги мотивираме да следват мечтите си. Честно казано, действително съм износен, емоционално и физически, от медицинска практика. Постигах всички мечти и почувствах нуждата дам обратно на обществото и на тези, които искат да станат по-добри”, казва той.

И така доктор Благодаря отново подчинява съдбата на свое желание. Този път е българската мечта. Да се завърнеш в бащината къща. „Първото нещо, което направих, когато се прибрах, е да дойда и да се разходя край реката. Чувствам, че течението отнася всичките ми негативни мисли. Когато се преместих в Остин, столицата на щата Тексас, по средата на града минава река. Излизах на терасата и гледах реката, но в моето съзнание това беше Дунав”, казва видинчанинът.

„Реших да се върна в собствения си град, тъй като зная, бях сигурен, че тук има много мотивирани, амбициозни хора. Така и стана. Когато се прибрах започнах да се занимавам с добри дела – така ги наричам аз”, споделя той. И разказва за благотворителната дейност, която извършва, като например да осигури необходима екипировка или уред на спортисти.

Доктор Благодаря купува фотоапарат на момиче, което мечта е да снима в National Geographic. Снабдява с учебници малки математици. Подарява обувки на лекоатлетка, подкрепя на ринга момиче, финансира музиката на младежи. Това са малка част от наградите, както ги нарича лекарят. По думите му тази подкрепа е символична. Д-р Тодоров казва, че когато дарява на някого, винаги пита какви са мечтите му. „Затова винаги съм казвал: мечтайте”, казва още той. И подчертава, че трябва да се положи и много труд и постоянство, за да сбъдне човек мечтите си. Нужно е и търпение, смята още Еди.

Той раздава награди не само за спортни постижения. Решил е също така да дава финансови бонуси на служители, които са били вежливи и усмихнати към него. „Първото нещо, което ме направи впечатление, когато пристегнах в родния град е, че хората не се поздравяват. Много рядко се усмихват. Като си говоря с моят познати, те казват, че сме изостанал район, хората са много бедни, нямат пари. Затова отидох в математическа гимназия. Казах на учениците, че искам да превърнем град Видин в най-усмихнатия град. Направихме кампания „Бисквитка за усмивка”. Толкова много радостни, усмихнати, хора не бях виждал откакто се бях прибрал. Споделям тая история, за да покажа, че е позитивното мислене заразява”, с вдъхновение разказва лекарят.

А за Коледа има простичко желание – иска да прави малки добрини, доколкото е възможно и не само през декември. „Ние трябва да възродим човещината”, завършва д-р Благодаря.

Гледайте видеото.