Факти за участието на армията в гасенето на пожарите – техника, хора и авиация

Армията иска да купи нови самолети Spartan , които да са специализирани в гасенето на пожари. Това стана ясно от думи на министъра на отбраната Атанас Запрянов. Става въпрос за две или три нови машини, а прогнозната стойност е 75 милиона евро.

„Самолетът C-27J Spartan от новата генерация предвижда използването на противопожарен модул, който се казва Aerial Firefighting System. Този модул се инсталира на самолета, интегрира се в авиониката на самолета, от порядъка на 90 минути може да бъде натоварен на самолет „Спартан” и да хвърли до 8 тона вода. Пълненето на този модул може да стане от всяко едно летище на територията на страната и става за 8 минути”, заяви бригаден генерал Димитър Георгиев.

„На Европейската комисия трябваше да изпратим заявка за финансиране на проекти за модернизация на българската армия по механизма SAFE на ЕС. Ние подготвихме такава заявка, аз бях оторизиран да я подпиша, подписах я, пратихме я навреме. Минималната сума, която сме заявили е 3 млрд. 261 млн. евро”, каза министърът на отбраната Атанас Запрянов.

Всички модули, които имаме във Въоръжените сили за гасене на пожари, са в готовност, каза още Запрянов на пресконференция във Военната академия „Г. С. Раковски“. По-късно днес ще бъдат връчени дипломите на офицери-випускници на Военната академия.

Във Въоръжените сили няма подценяване на ситуацията, но действаме по извикване, заяви Запрянов.

„Картината е страшна и тъжна": Говорят пилотите на „Кугар", които гасят пожари

Министерството на отбраната подпомага действията на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН), като изпълнява техните разпореждания и задачи, допълни той.

Министърът на отбраната уточнява, че няма право на самостоятелна инициатива за изпращане на модули или авиация без заявка от местната власт и ГДПБЗН. Всички действия се извършват по установен ред. В рамките на националния план за защита при бедствия Министерството на отбраната изпълнява план за участие в дейности по третата мисия на въоръжените сили. Със заповед на началника на отбраната са формирани 22 формирования за гасене на пожари – 15 в южната и 7 в северната част на страната, за да се покрие цялата територия. Те разполагат с 440 военнослужещи и 93 единици техника, включително 4 вертолета в оперативна готовност.

От началото на юли, заради усложнената обстановка, времето за готовност на модулите е намалено от 2 часа на 1 час в служебно време. До момента няма случай на модул, който да е излязъл за повече от 45 минути. Извън служебно време готовността е 3–4 часа. До 27-ми юли са получени 10 заявки от областни управители, при които са участвали 780 военнослужещи и 143 единици техника в 44 мероприятия за гасене на пожари в 26 района.

Въоръжените сили са извършили 545 водохвърляния с общ обем 1880 куб. метра вода, като са налетени 126 часа летателно време. В България се намират и 5 чуждестранни вертолета и 2 самолета по механизма за сътрудничество. Организирано е тяхното участие чрез осигуряване на гориво (над 50 000 литра) и координация на въздушното движение.

Продължава гасенето на пожарите в страната 

Генерал Георгиев информира за авиационния компонент. Основните усилия са насочени към гасене на пожари в Югозападна България с до 4 вертолета. Броят на вертолетите варира поради необходимост от технически инспекции след всеки 50, 100 и 200 часа полети. Към момента са готови 3 вертолета Cougar, а Ми-17 ще бъде готов до няколко дни. При инциденти, като удар с птица, са необходими ремонти, което временно намалява броя на летателните машини.

Относно самолета C-27J Spartan за пожарогасене – през 2022 г. е подписано офсетно споразумение за придобиване на системата Guardian. Тя обаче има сериозни ограничения – самолетът трябва да лети над равнинен терен и да извършва хоризонтален полет със сравнително ниска скорост. Следва обучение на екипажите, което се провежда в Италия. До момента са преминати част от необходимите етапи, но са нужни още летателни смени за придобиване на пълна готовност.

Производителят вече предлага нова, по-ефективна и безопасна система – MAFFS (Modular Aerial Firefighting System), която интегрира противопожарен модул в самолета и позволява хвърляне на до 8 тона вода.

Законодателни промени и фонд „SAFE“ ускоряват модернизацията на българската армия

Министерството на отбраната вече е в напреднал етап на подготовка за подаване на нови заявки за финансиране по фонд SAFE за периода 2024-2027 г. Основната цел е осигуряване на средства за модернизация и оборудване на въоръжените сили.

Ключови параметри на фонда и заявки:

⇒ Заявената минимална сума е 3 милиарда 261 милиона евро. Максималната сума е 3 милиарда 583 милиона евро. В този диапазон са включени 9 модернирационни проекта.

⇒ Проектите включват доставката на системи за противовъздушна отбрана, бойни машини пехота, средства за наблюдение, разузнаване и съобщения (C4ISR).

⇒ Подадени са 4 основни заявки, които са в процес на оценка и преговори с Европейската комисия.

Законодателни промени за по-бързо оборудване:

В процес на обсъждане е промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили, с която се дава възможност на министерството да финансира директно и без забавяне доставките на жизненоважно оборудване.

Промените ще облекчат процедурите и ще ускорят изпълнението на договорите за модернизация.

Модернизационни приоритети:

⇒ Фокусът е върху изграждане на способности за противовъздушна и противоракетна отбрана.

⇒ Подсилване на наземните войски с нови бронирани машини.

⇒ Подобряване на оперативната свързаност и цифровата инфраструктура на армията.

⇒ Кадрови и технически подготовки:

⇒ Въвежда се допълнителна подготовка на военните кадри за работа с новата техника.

Акцент върху поддържането на високо ниво на боеготовност и оперативна съвместимост с партньорите в НАТО.

Министерството на отбраната е в готовност да използва максимално наличните европейски средства за модернизация, като паралелно продължава и националните програми за развитие на въоръжените сили.

България планира превъоръжаване с европейско финансиране – експерти обсъждат приоритетите и предизвикателствата

В предаването „Твоят ден“ участие взеха Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество и д-р Иван Миланов, член на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“. Основната тема на разговора бе бъдещото превъоръжаване на България чрез средствата от европейския механизъм SAFE и свързаните с това предизвикателства.

Д-р Иван Миланов уточни, че средствата, които България може да получи, са между 2,7 и 3,1 млрд. евро за период от 3–4 години, като условията за заема са изключително изгодни – срок за погасяване от 45 години и 10 години гратисен период. „Не можем да харчим парите за всичко. Те са предназначени за конкретни приоритетни области – противовъздушна и противоракетна отбрана, артилерия, мобилност и дронове. Но в същото време почти никой не говори за антидронова защита – нещо, което също е наложително“, посочи той.

Експертът припомни, че България вече е заявила участие в първи проект по механизма SAFE – съвместно предприятие между ВМЗ – Сопот и германската компания Rheinmetall за производство на взривни вещества и боеприпаси по натовски стандарт. „Хубаво е, че започваме с българско производство на боеприпаси. Това ще допринесе не само за сигурността, но и за развитието на военната индустрия у нас“, подчерта Миланов.

Пламен Димитров акцентира върху факта, че увеличението на военния бюджет не трябва да се възприема само като покупка на техника. „В развитите армии разходите за въоръжение, за заплати и за подготовка са приблизително равни. Голяма част от увеличените бюджети ще отидат за заплати, за наемане на нови военнослужещи и за провеждане на учения“, обясни той.

Двамата експерти обсъдиха и проблема с недокомплекта в армията. „На хартия армията е 37 000 души, но реално е около 26 000. В нито едно звено няма под 20% недокомплект“, коментира Миланов. По думите му увеличението на заплатите с 30% от 1 януари 2025 г. е добра стъпка, но тепърва ще се види дали тя е достатъчна, за да привлече повече кандидати.

На въпроса дали България трябва да се стреми към самостоятелна защита, Димитров бе категоричен: „България е част от колективната отбрана на НАТО. Сама не може да се защити – затова и стана член на Алианса. Но всяка държава трябва да има своя принос“.

И двамата експерти се обединиха около мнението, че Европа е била принудена да се върне към осъзнаването, че свободата и ценностите се защитават със сила и инвестиции в отбрана.