„Мамо, да не се качваме, да чакаме следващия“: Как дете спаси майка си от трагедията с трамвай в Португалия

Трагедията с катастрофирал въжен трамвай в Лисабон разтърси световните медии. 16 души загинаха, а 23 бяха ранени при пътния инцидент. Фуникулярът „Глория“ е едно от емблематичните транспортни средства в португалската столица, използвани както от туристи, така и от местни граждани.

Сред жертвите, след силния удар на фуникуляра в сграда след загуба на контрол над вагона и дерайлиране, са хора от осем различни националности. Те са петима португалци, трима британци, двама канадци, двама южнокорейци, един французин, един американец, един швейцарец и един украинец.

Ако не беше предупреждението на дъщерята на Мабел, сред тях можеше да има и две испанки. Жената се озовава в Лисабон като туристка. Тя разказва как се разминава на косъм от смъртта. Заради предупреждение на детето си.

Снимка: БТА/АП

„С дъщеря ми щяхме да се качим, но благодарение на нея, не го направихме“, започва разказа си испанката. Районът, от който потегля въженият трамвай, е един от най-натоварените в португалската столица. Така че в онзи момент фуникулярът е бил буквално претъпкан с туристи. Именно това спасило живота на Мабел и дъщеря ѝ.

Майката разказва, че детето ѝ казало: „Мамо, да не се качваме, не искам да стоя права, да изчакаме следващия“.

Ден на траур в Португалия заради трагедията с дерайлирал въжен трамвай в Лисабон (ВИДЕО+СНИМКИ)

Вътре в катастрофиралото превозно средство, преди да напусне спирката, обяснява Мабел, е имало около двайсет седящи пътници и също толкова прави, включително няколко деца.

„Като решихме да чакаме следващия, успяхме да се спасим без да подозираме“, заключава щастливата испанска туристка, която е решила да се прибере преждевременно от съседната на родината си страна, потресена от трагедията.

Снимка: БТА/АП

Ужасяващите сцени още са пред очите на Мабел: въжената линия - напълно разрушена, а няколкото минути, необходими на първите аварийни екипи да пристигнат, ѝ се струват безкрайно дълги. Накрая Мабел споделя сърцераздирателен спомен: „Дъщеря ми много обича децата и ми каза, че никога няма да забрави детските писъци в този ден“.