Учени: Фактори от околната среда могат до доведат до заболявания на щитовидната жлеза

Автоимунните заболявания на щитовидната жлеза са най-разпространените органоспецифични автоимунни заболявания и засягат между 2 и 5% от населението с голяма вариабилност между половете.

Жените са засегнати между 5 и 15%, а мъжете 1-5%. Автоимунните заболявания на щитовидната жлеза включват болестта на Грейвс и тиреоидит на Хашимото и други. Тиреоидитът на Хашимото и болестта на Грейвс са основните причини съответно за хипотиреоидизъм и хипертиреоидизъм. Отразяват загубата на имунологичен толеранс, наличие на клетъчен и хуморален имунен отговор срещу антигени от щитовидната жлеза с реактивна инфилтрация на Т-клетки и В-клетки, генериране на автоантитела и развитие на клинични прояви.

Лимфоцитната инфилтрация причинява увреждане на тъканите и променя функцията на щитовидната жлеза. Увреждането се причинява, когато автоантителата или сенсибилизираните Т-клетки реагират с клетките на щитовидната жлеза, като причиняват възпалителна реакция и в някои случаи клетъчна смърт.

Генетични фактори

Генетичните фактори имат ключова роля в патогенезата на автоимунните заболявания на щитовидната жлеза. Изчислено е, че до 80% от предразположеността към развитие на болест на Грейвс е вторична спрямо наличието на определени гени.

Модерната сол – риск за щитовидната жлеза

Патологичните находки за болест на Грейвс и за тиреоидит на Хашимото са сходни и са свързани с определени HLA-B и HLA-DR, което предполага, че наследствените рискови фактори са важни за развитието им. HLA-DR локусът играе важна роля, тъй като HLA-DR3 присъства при до 55% от пациентите с болест на Грейвс. Установено е, че HLA-DR3 и HLA-DR5 са свързани с тиреоидит на Хашимото и представляват по-голям риск от заболяването. Съществуват, от своя страна, проучвания, които показват, че алелите от HLA-DQ може да са генетични маркери, които придават резистентност към развитието на автоимунните заболявания на щитовидната жлеза, пише Puls.bg.

Полиморфизмът в определени алели на CTLA-4 предразполага към болест на Грейвс и тиреоидит на Хашимото. В проучване на 379 пациенти с болест на Грейвс, 42% са имали специфичен алел (G алел) на гена CTLA-4 в сравнение с 32% от контролната група. Тази генетична аномалия стимулира по-високи нива на специфични за щитовидната жлеза автоантитела и клинично заболяване на щитовидната жлеза при взаимодействие с други локуси. В момента както HLA-DR3, така и CTLA-4 се считат за основните гени, свързани с развитието на автоимунни заболявания на щитовидната жлеза.

Влияние на фактори на околната среда

Редица фактори на околната среда са свързани с появата на автоимунни заболявания на щитовидната жлеза - ниско тегло при раждане, излишък на йод, дефицит на селен, стрес, тютюнопушене, излагане на радиация, вирусни или бактериални инфекции и други.

"Чудо на медицината": Лекари спасиха жена, след като получава инсулт и инфаркт едновременно

Има доказателства, предполагащи участието на инфекции в развитието на автоимунни заболявания на шитовидната жлеза. Не само патогенните, но и непатогенните микроорганизми индуцират провъзпалителни или регулаторни имунни отговори в гостоприемника. Някои доклади предполагат молекулярна мимикрия, която може да обясни връзка между B. burgdorferi и Y. enterocolitica и автоимунни заболявания на щитовидната жлеза. Други микроорганизми, замесени в патогенезата включват H.pylori, вируса Coxsackie, вируса на хепатит C и ретровирусите.

Различни видове стрес са свързани с болест на Грейвс. Предполагаеми механизми включват индуциране на имуносупресия чрез неспецифични за антигена механизми, вероятно поради ефектите на кортизола или кортикотропин-освобождаващия хормон върху имунните клетки, последвани от имунна хиперактивност, водеща до автоимунно заболяване. Механизъм като този може да е действащ и при следродилен тиреоидит. 

Автоимунитет

Клиничните доказателства подчертават едновременното наличие на повече от едно автоимунно заболяване при един пациент. В проучване със 1083 пациенти, повезе от едно автоимунно заболяване е наблюдавано в 34,4% от случаите.

Според анализа на първо място в случаите са автоимунните заболявания на щитовидната жлеза, свързани със склеродермия в 23% от случаите, ревматоиден артрит в 21%, системен лупус в 17,9% и множествена склероза в 9,1%. Женският пол е фактор, който е значително свързан с повече от едно автоимунно заболяване. Възможните обяснения за връзката на тези автоимунни заболявания включват имуномодулиращите ефекти на антитироидните антитела, молекулярната мимикрия между тиреоидните и специфичните за заболяването епитопи и генетична връзка между тиреоидния автоимунитет и чувствителността към автоимунни заболявания.

7 ранни симптома, които подсказват, че имате проблеми с щитовидната жлеза

Фамилният автоимунитет се дефинира като наличие на всяко автоимунно заболяване в роднини от първа степен на индивид, който се изучава, който е изложен на повишен риск от развитие на автоимунно заболяване. Фамилният автоимунитет е силно свързан с автоимунните заболявания на щитовидната жлеза. Например, ако индивида, който се изучава има автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, най-честите автоимунни заболявания при роднините от първа степен са: болест на Адисон, цьолиакия, възпалително заболяване на червата, миастения гравис, пернициозна анемия, ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус, диабет тип 1, витилиго, склеродермия.

Аимунните заболявания на щитовидната жлеза обединява група патологии, които включват дисфункция на щитовидната жлеза и автоимунен отговор на щитовидната жлеза. Въпреки че разпространението сред общата популация варира в различните страни, са най-честите автоимунни ендокринни заболявания.

Често се свързват с други органоспецифични и неорганоспецифични автоимунни заболявания като ревматоиден артрит, системен лупус и склеродермия. Пациенти със симптоми на хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм трябва да проведат скрининг за автоимунна етиология, когато има съмнение за съвместно съществуване на друго автоимунно заболяване.