България би следвало да обмисли политики в посока на фискално затягане и такива в посока на повишаване на събираемостта, пише в анализа на фонда

Може да се стигне до ситуация бюджетният дефицит на България да надхвърли границата от 3 на сто от брутния вътрешен продукт както през настоящата 2025 година, така и през следващата 2026 година. Този извод направи Фабиан Борнхорст, който e ръководител на редовната мисия на Международния валутен фонд (МВФ) у нас, по време на среща в парламента с членове на Комисията по бюджет и финанси.

Борнхорст, който представи анализите и оценките на МВФ за развитието на българската икономика, заяви, че за да подобри фискалната си позиция България би следвало да обмисли политики в посока на фискално затягане и такива в посока на повишаване на събираемостта. МВФ посочва, че такива политики биха могли да бъдат преминаване към прогресивна данъчна система, премахване на максималния осигурителен доход, увеличаване на вноската за пенсионно осигуряване, овладяване на разходите за възнаграждения в публичния сектор, както и преосмисляне на модела в социалните разходи, където много плащания са обвързани с размера на минималната или средна работна заплата в страната.

"Нашата позиция и препоръка ще бъде, че е небоходмо да се идентифицират мерки и политки, които да свият разходите с до 1% от БВП, което може да бъде постигнато чрез съчетание от мерки както при приходната така и при раходната част в бюджета", посочи той.

По думите му, фискалната политика в страната би следвало да се преориентира от подкрепа на потреблението към подкрепа на инвестициите.

Комисията по бюджет и финанси се среща с мисията на МВФ

Той посочи, че икономиката се развива много добре, като прогнозира, че годишният ръст на БВП ще бъде около 3 на сто, подкрепен основно от потреблението в резултат на повишаващите се доходи, от облекчената фискалната политика и от кредитната експанзия. Рекордно ниската безработица подсказва, че пазарът на работна сила у нас е много затегнат.

В резултат на тези наблюдения, мисията на МВФ смята, че икономиката на България се представя в момента над своя потенциал и това е един от факторите, поради които се наблюдава повишаване на инфлацията.

Борнхорст посочи, че друг фактор, които подхранва инфлацията е динамиката при възнагражденията и по конкретно повишаването на минималната работна заплата, която е обвързана със средното възнаграждение в страната и води до индексация в частния сектор, като също така е обвързана и със социалните плащания.

Застаряващото население, разходите за отбрана, сектора на образованието, водният сектор, ще изискват много по-високи инвестиции в бъдеще, стана известно от изложението.

Посещението на МВФ: Какви препоръки и забележки да очаква България

Ръководителят на мисията на МВФ у нас подчерта, че веднъж, след като бъде подобрена ефективността на разходите, е редно да се постави въпроса дали данъчния модел е достатъчно добър, за да позволява финансиране на всички нужди.

Сред другите мерки е подобряването на модела при втория и третия стълб в пенсионната система чрез въвеждане на мултифондов модел.

Относно повишаването на пенсионните осигурителни вноски, препоръката на МВФ е да се започне с 1 на сто от 2026 година, а не както е злаожено в средносрочната прогноза на правителството от 2027 г.

По отношение на максималния осигурителен доход, МВФ постави въпроса, че при постоянни ръст на заплатите у нас, максималният праг стои на сравнително едно и също ниво. Борнхорст посочи, че каквото и да реши българското общество по отношение на данъчната система и социалните плащания, предприетата политика за повишаване на събираемостта трябва да продължи да се устоява и в бъдеще, като паралелно трябва да се разработят мерки, тъй като конкретно в пенсионната система страната ни ще среща един и същи проблем през идните години.

Редактор: Емил Йорданов
Източник: Мартин Леков/БТА