Когато българите идват тук през седми век, Мадара се превръща в светилище на Тангра

Величествени скали издигащи се сред полето. Отвесни стени, които водят към небето. Слънчевите лъчи пробиват през клоните на дърветата и огряват каменните процепи. Вода, която се процежда от камъка. Мадара. Мистично място, което привлича древните хора още преди стотици хиляди години. Намират убежище в пещерите, разказва главният уредник на Националния историко-археологически резерват „Мадара“ Юри Йоргов. Тук археолозите откриват два върха на копие от кремък. Датировката е от 150 000 години преди Христа.

Три хиляди години преди Христа тук се появяват траките. Те изграждат в Мадара един от най-внушителните храмови комплекси.

Освен некрополи на тракийски войни, археолозите на Мадара откриват и част от мистериозен глобус. Това кара някои да смятат, че траките са превърнали това място в древна обсерватория.

Близо до светилището на нимфите, лишеи покриват изрязани стъпала в камъка, които водят нагоре към удобна кухина в скалата, от която се открива гледка към полето. Стъпалата водят още по-нагоре, откъдето се вижда скалният проход, водещ до пещера високо в скалата. На Мадара има цели 150 подобни пещери. Когато християнството заменя старите вярвания, тук идват десетки монаси, които превръщат малките пещери в скален манастирски комплекс. Дали обет за отшелнически живот, монасите са прекарвали в скалните килии по-голямата част от годината. А вярващите са им спускали храна и вода с въжета.

Днес тук има символичен скален параклис, отрупан с икони. Вратите му никога не се затварят. А иконите се увеличават.

Когато българите идват тук през седми век, Мадара се превръща в светилище на Тангра. А на една от отвесните скали е издялан барелеф на конник, който пробожда лъв, следван от своето куче.

През 717 г. 200 000-на арабска войска водена от сина на петия халиф Маслама ибн Абдел-Малик обсажда Константинопол. Нашествието е част дръзка стратегия за ислямизирането на Европа. Арабите решават да започнат своя победоносен поход от Константинопол. Обсадата е по суша и по море. Византийците успяват да унищожат голяма част от арабския флот, но в сраженията по суша изглеждат обречени. Тогава на помощ на империята идват българите.

Нашите войски атакуват арабите и им нанасят толкова сериозни поражения, че те се принуждават да изградят отбранителна линия с ровове и съоръжения, за да се предпазят от атаките. В решителното сражение българите нанасят съкрушително поражение на войските на халифата. По различни оценки на бойното поле падат между 22 и 30 000 араби. Поражението е толкова жестоко, че арабите вдигат обсадата и се отказват да нахлуват в Европа от Югоизток. Инвазията започва от западния край на континента, където е превзета цяла днешна Испания. Нужни са цели 700 години, за да могат християнските войски да прогонят арабите окончателно от Европа.

На стотина метра от Мадарския конник се намират останките от голям български храм от езическия период, когато нашите предци са почитали бог Тангра.

Само на няколко метра над останките от древнобългарския храм се намират други останки.

Хилядолетия внушителните скали и пълноводните извори в Мадара са били притегателен център за древните. Божествата са се раждали и умирали заедно с народите и цивилизациите, които са били тук. Но Мадара е оставала свещено място. А конникът, пронизващ лъв, издълбан в отвесните стени продължава да бъде знак за могъществото на старата българска държава. Надживяла империите на древността.

Последвайте ни