Разказ за блясъка, величието и упадъка на столицата на Златния век, която е трябвало да всява страхопочитание още от портите си

Преди повече от 1000 години, по времето на цар Симеон Велики, България е една от най-мощните европейски държави. Златният век на българската култура е свързан и с най-голямото териториално разширение на страната, а столицата Велики Преслав е изградена с амбицията да съперничи по блясък и великолепие на самия Константинопол.

►От военен лагер до столица на Златния век

Разположен на 40 километра от първата българска столица Плиска, Велики Преслав първоначално е бил укрепен военен лагер. След приемането на християнството в средата на IX век, тук започват да се строят църкви и манастири. Именно в Преслав се завръща третият син на Борис I – Симеон, след като получава най-елитното за времето си образование в Магнаурската школа в Константинопол. Тук той започва да превежда свещените писания от гръцки език.

Радослав Рибарски: Трябва да се търси и наказателна отговорност за договора с "Боташ"

През 889 година на трона се възкачва първородният син на Борис I, Владимир Расате, който рязко променя курса на баща си и се опитва да възстанови старата българска религия. Тази измяна принуждава Борис I да захвърли монашеското расо, да свали сина си от трона и през 893 година да свика Преславския народен събор. На него се взима съдбоносното решение столицата да се премести от Плиска в Преслав, а на трона се възкачва Симеон. Така започва Златният век на българската държава.

►Град, създаден да всява страхопочитание

Израснал в Константинопол, новият български монарх се стреми да превърне Преслав във величествен град, който да не отстъпва на столицата на Византия. Затова още с първите си крачки чужденците е трябвало да изпитат страхопочитание, разказва директорът на Археологическия музей във Велики Преслав, д-р Александър Горчев.

Това усещане започвало още от Южната порта на града – внушително съоръжение с височина 15 метра. Огромна желязна врата се е спускала, за да прегради пътя на нашествениците. Дори да я преодолеят, враговете е трябвало да се изправят пред още две дървени порти, залоствани с дялано дърво. В прохода на портата е имало и специални прорези, през които защитниците са заливали с горящ катран нападателите. „Неслучайно е направено всичко това“, подчертава д-р Горчев.

►Лукс и удобства в царския град

Целият Преслав е бил водоснабден с различни подземни глинени водопроводи, което за времето си е било истински лукс. Свидетелство за това е и т.нар. „малка баня“, изградена до личната резиденция на царя. „Това е един вид средновековно джакузи“, обяснява д-р Горчев. По времето на цар Петър, неговата съпруга Мария-Ирина (внучка на византийския император Роман Лакапин) се е отправяла към друга, по-голяма баня начело на процесия от придворни дами, носещи благовонни масла.

В центъра на вътрешния град се е намирала канцеларията на владетеля, където са се водели преговорите и дипломатическата кореспонденция. Именно тук византийският дипломат Лъв Хиросфакт е бил приет, преди цар Симеон Велики да го затвори за цяла година в крепостта Мундрага.

Влизайки в тронната палата, пратениците са били поразявани от величието ѝ. Огромни колони са поддържали конструкцията, а в дъното се е извисявал тронът на българския владетел. „Влизайки, пратеникът, без да иска, е трябвало да сведе глава пред българския владетел“, допълва д-р Горчев.

►Следите на времето

Днес, 1000 години по-късно, великолепието на българската столица е едва доловимо. Причината е, че през столетията местното население е използвало огромните камъни от руините на Преслав, за да строи своите къщи – практика, продължила чак до средата на XX век. Въпреки това, останките от тронната палата, църквите от базиликален тип, баните и крепостните стени все още разказват историята за един от най-блестящите периоди в българската история.

Последвайте ни