Изследване на звуците, издавани от птици, хвърля нова светлина върху произхода на речта

Международен екип от изследователи установи, че видове птици, разделени от огромни географски разстояния и милиони години еволюция, издават сходни звуци – условни гласови предупреждения, за да идентифицират паразитни врагове в близост до гнездата си, съобщи електронното издание Phys.org.

Учените са открили, че повече от 20 различни вида птици на четири континента издават почти идентични звуци, наподобяващи плач, когато забележат паразитен екземпляр на тяхна територия.

Избраха новозеландският сокол за птица на годината в страната

За паразитни се смятат птици като кукувиците, които снасят яйцата си в гнездата на други видове, принуждавайки домакина да отгледа малките им – често за сметка на собственото си потомство. За обитателите на дадено място е важно да разкрият гнездовите паразити и да се опитат да им попречат да снесат яйцата.

„Интересното в тези специфични звуци е, че представляват средна точка между инстинктивните звуци, които често наблюдаваме при животните, и напълно научените звукови единици, като човешките думи“, казва Уилям Фийни, еволюционен еколог в Националния парк „Доняна“ в Севиля, Испания, и съавтор на проучването.

Резултатите, публикувани в списанието Nature Ecology & Evolution, показват ролята, която естественият подбор може да играе в еволюцията на системите за гласова комуникация.

Изследването, ръководено от учени от университетите „Корнел“ и „Доняна“ в Севиля, е едно от най-големите и най-изчерпателни проучвания относно гнездовите паразити до момента. Връзката между вродения плачлив звук и условния отговор на птицата е това, което прави това изследване уникално, казват авторите.

„За първи път описахме звук, който има както условни, така и рефлексивни компоненти, което може да ни покаже как научените сигнали са еволюирали от вродените звуци – по начин, предложен за първи път от Чарлз Дарвин“, обяснява Фийни. „Сякаш виждаме как еволюцията дава възможност на видовете да придават научени значения на звуците.“

Резултатите от изследването оспорват дългогодишните схващания за разликата между системите за комуникация при животните и човешкия език. Авторите предполагат, че системите за комуникация като речта са се развили чрез постепенното интегриране на инстинктивни и научени елементи.