„Повелителят на апокалипсиса“ Ласло Краснахоркай спечели Нобеловата награда за литература

Унгарският писател Ласло Краснахоркай спечели Нобеловата награда за литература. Роденият през 1954 г. в малкия град Дюла автор, днес на 71 години, често е описван като постмодерния „повелител на апокалипсиса“. Досега единственият унгарец, удостоен с Нобеловата награда за литература, беше покойният Имре Кертес, отличен през 2002 г.

Краснахоркай израства в средностатистическо еврейско семейство от средната класа, а в творчеството си черпи вдъхновение както от преживяванията си под комунистическия режим, така и от обширните си пътувания. Неговите романи, разкази и есета са най-популярни в Германия – страна, в която живее дълги години – както и в родната му Унгария, където мнозина го смятат за най-значимия жив автор на нацията.

Нобелова награда за химия за създателите на метало-органичните рамки (ВИДЕО)

►Хипнотичен и обсесивен стил

Критиците често го определят като труден и взискателен автор. Склонността му към дълги изречения и почти пълната липса на абзаци са го превърнали в писател с репутация на „обсесивен“. Самият Краснахоркай описва стила си като „реалността, разгледана до точката на лудост“.

„Той е хипнотичен автор“, казва поетът Джордж Сиртес, преводачът на Краснахоркай на английски, в интервю за АФП.

„Той те въвлича в своя свят, докато създадените от него образи не започнат да отекват в теб, докато неговото виждане за ред и хаос не се превърне в твое собствено“, обясни Сиртес.

►„Болезнено красива“ дистопия

Разглеждайки темите на постмодерната дистопия и меланхолията, първият му роман „Сатантанго“ (1985) го извежда на литературната сцена в Унгария и остава най-известното му произведение. Разказвайки за живота в едно западнало село от комунистическата епоха, книгата впечатлява с безкомпромисния си стил - дванадесет глави, всяка от които представлява един-единствен абзац. Преводачът Джордж Сиртес го описва като „бавен поток от наративна лава“.

„Това е книга за хора, които търсят нещо различно от забавление, които имат вкус към болезнената красота“, споделя Краснахоркай в интервю.

През 1994 г. „Сатантанго“ е екранизиран от прочутия унгарски режисьор Бела Тар - в седемчасов филм със същото име. Тар пренася на екрана и романа „Меланхолията на съпротивата“ (1989), чието действие също се развива в мрачен, посткомунистически пейзаж, във филма си от 2000 г. „Хармониите на Верктмайстер“.

►„Майстор на апокалипсиса“

Краснахоркай често е сравняван с ирландския писател Самюъл Бекет и руския класик Фьодор Достоевски. Покойната американска критичка Сюзън Зонтаг го нарича „съвременния унгарски майстор на апокалипсиса, достоен за сравнение с Гогол и Мелвил“.

Неговият роман „Война и война“ (1999) е определен от литературния критик Джеймс Ууд от списание The New Yorker като „едно от най-дълбоко смущаващите преживявания, които съм имал като читател“.

„Почувствах, че литературата ме беше довела възможно най-близо до това да обитавам съзнанието на друг човек“, пише Ууд.

►Пътят към световното признание

През 2015 г. Краснахоркай получава британската награда „Букър“ за цялостно творчество и изразява надежда, че това отличие ще му помогне да достигне до по-широка аудитория. Като първия унгарски автор, удостоен с тази награда, той споменава като свои източници на вдъхновение писателя Франц Кафка, музиканта Джими Хендрикс и японския град Киото.

„Надявам се с помощта на тази награда да намеря нови читатели в англоезичния свят“, казва той пред АФП след церемонията.

Попитан за апокалиптичните образи в творчеството си, Краснахоркай отговаря:
„Може би съм писател, който създава романи за читатели, търсещи красотата в ада“.

Георги Господинов поздрави Ласло Краснахоркай

Българският писател Георги Господинов отправи поздравления към унгарския автор Ласло Краснахоркай, с когото миналата година бяха финалисти за престижната Награда на Стокхолм.

„Вглъбен и дълбок писател, дзен будист на езика“, споделя Господинов за Краснахоркай, припомняйки първата им среща преди около десет години — случайна, но запомняща се — пред задния изход на Нюйоркската библиотека, където и двамата са били стипендианти в различни години.

Писателят разказва и забавен спомен от разговора им: Краснахоркай споделил как група българи го спасили, след като се заключил в колата си — те успели да я отключат със собствен шперц. „После се смяхме на близостта на две заглавия — Меланхолия на съпротивата и Физика на тъгата“, спомня си той.

Авторът допълва, че българските издатели имат още какво да наваксват с издаването на творбите на Краснахоркай, носител на „Букър интернешънъл“ и един от най-изявените представители на съвременната унгарска литература.