Безстрашната активистка е популярен символ на съпротивата срещу нарастващия авторитаризъм във Венецуела

Мария Корина Мачадо - жената, която се превърна в символ на съпротива срещу нарастващия авторитаризъм във Венецуела, беше удостоена с Нобеловата награда за мир. Лидерът на опозицията беше принудена да се укрива от администрацията на президента Николас Мадуро. Но нейните безстрашни кампании я направиха невероятно популярен политик в нейната страна, пише "Индипендънт".

Снимка: БГНЕС

Когато победата ѝ беше обявена в петък, активистката бе призната за „ключова, обединяваща фигура в политическата опозиция, която преди това беше дълбоко разделена“.

Йорген Ватне Фриднес, председател на Норвежкия Нобелов комитет, добави: „През изминалата година госпожа Мачадо беше принудена да се укрива. Въпреки сериозните заплахи за живота ѝ, тя остава в страната, за да даде пример, който вдъхновява милиони”.

Съюзникът на Мачадо - Едмундо Гонсалес, който живее в изгнание в Испания, публикува видео, на което се вижда как говори с нея по телефона след обявяването на новината за приза. "Аз съм в шок. Не мога да повярвам", казва Мачадо.

Какъв е произходът на Мачадо?

Мачадо е родена в Каракас на 7 октомври 1967 г. Баща ѝ е виден бизнесмен в стоманодобивната промишленост на Венецуела, като корените ѝ я превръщат в мишена на критики от страна на управляващата социалистическа партия.

Сега майка на три деца, Мачадо е индустриален инженер по образование. Има и магистърска степен по финанси и последваща кратка кариера в бизнеса.

Снимка: БГНЕС

През 1992 г. тя създава Фондация „Атенея”, която се грижи за деца сираци, живеещи по улиците на Каракас.

След това съосновава организацията за наблюдение на изборите Súmate през 2002 г., която има за цел да насърчи свободния и честен вот. Това бележи официалното влизане на Мачадо в политиката.

Каква е политическата кариера на Мачадо?

През 2010 г. тя печели рекорден брой гласове и влиза в парламента. Тя работи там от 2011 до 2014 г., когато режимът я сваля от длъжност.

По-късно става национален координатор на Либералната политическа партия „Венте Венецуела”, на която е съосновател и в момента води. Пет години по-късно помага за основаването на алианса „Сой Венецуела”, насочен към обединяването на продемократичните сили.

Лидерът на опозицията във Венецуела получи Нобеловата награда за мир

Мачадо печели огромна победа на основните избори на опозицията през 2023 г., а нейните митинги привличат големи групи поддръжници. Въпреки това, забрана на заемане на публична длъжност ѝ пречи да се кандидатира за президент срещу Николас Мадуро на изборите през 2024 г. и тя се укрива. Едмундо Гонсалес заема мястото ѝ.

Снимка: БГНЕС

В основата на изборите са репресии, включително дисквалификации, арести и нарушения на правата на човека, като правителството на Мадуро редовно атакува своите противници. Това продължават и след като Националният избирателен съвет на страната, съставен от лоялни на Мадуро хора, го обявява за победител, въпреки достоверните доказателства за противното.

Резултатите от изборите предизвикаха протести в цялата страна, на които правителството реагира със сила. При сблъсъците тогава имаше над 20 загинали. Това също така предизвика прекратяване на дипломатическите отношения между Венецуела и редица страни, включително Аржентина.

Белият дом: Нобеловият комитет доказа, че поставя политиката над мира

Мачадо се появява през януари за кратка изява по време на протест преди встъпването в длъжност на Мадуро. Арестувана е за кратко и след това освободена.

Мачадо става 20-ата жена, печелила Нобелова награда за мир

Едмундо Гонсалес, който получи убежище в Испания, след като венецуелски съд издаде заповед за арест, отбеляза Нобеловата победа на Мачадо в публикация в X/Twitter, като написа „много заслужено признание за дългата борба на жена и на цял народ за нашата свобода и демокрация“.

Снимка: БГНЕС

Миналата година на Мачадо и Гонсалес беше оказана най-високата чест, която се отдава на борците за правата на човека в Европейския съюз - двамата получиха наградата „Сахаров”.

Мачадо се застъпва за либерални икономически реформи, включително приватизацията на държавните предприятия като петролната компания на Венецуела. Активистката подкрепя създаването на програми за благосъстояние, насочени към подпомагане на най-бедните граждани.

Макар и понякога да е критикувана, че е егоист, включително от собствената си майка, Мачадо рядко говори за себе си публично. Вместо това, тя рамкира кампанията си като колективна борба за единство и се стреми да вдъхне надежда на венецуелците, изморени от икономически трудности и социален разпад.

Редактор: Емил Йорданов
Източник: Тара Кобъм, Индипендънт