Лъчезар Богданов: Трябва ограничаване на разходите в бюджета, а не да се раздава на всички без ясни цели и реформи

Разумно е още сега – в седмиците, в които се подготвя проектобюджетът за 2026 г. – да има ограничаване на ръста на разходите. "Ако все пак се увеличават, то да е само при ясна цел и за решаване на конкретен проблем. Не да се раздава "с големия черпак", за да няма обидени". Това мнение изрази в предаването "Пресечна точка" главният икономист на Института за пазарна икономика  Лъчезар Богданов.

"Най-вероятно непопулярните мерки, които трябва да предприемат управляващите, са в основата на политическата буря през последните дни. Цялата идея за разминаване между това кой взема решенията и кой носи отговорност за тях би създала сериозни политически последици за участниците", коментира той трусовете във властта от последните дни и вероятната им връзка с непопулярните решения, които трябв ада се вземат по отношение на бюджета за следващата година. 

И обясни, че в момента управляващите са изправени пред избора да направят едно от три неща.  Да предприемат мерки за ограничаване на ръста на разходите. Не  просто орязване на разходи, а за това те да растат с по-бавни темпове. Да повишат данъците или да не направят нищо и да оставят нещата така.

Икономисти: Нужни са мерки за ограничаване на разходите в Бюджет 2026

"Разходите в момента растат с много бързи темпове, приходите също растат, но не толкова бързо. Това отваря сериозен бюджетен дефицит за следващата година. България се приближава до състояние, в което ще става все по-трудно да финансира този дефицит. Влизаме в процедура за свръхдефицит. Този, който е довел страната до това състояние, ще носи политическата и дори историческата отговорност", подчерта Богданов. 

И допълни: "И тъй като нито едно от трите решения не е приятно, струва ми се, че именно това е същината на политическата криза, и се стигна до този момент, в който се налага някакво предоговаряне в управлението". 

Богданов подчерта, че по-бавен ръст на разходите означава, че правителството трябва да коригира или изцяло да се откаже от автоматичния механизъм за увеличение на възнагражденията  - например в сектор "Сигурност". Той доведе до 1,5 милиарда лева допълнителни разходи тази година и вероятно ще доведе до още толкова ръст догодина – само за МВР и другите специални служби.

"Лошото е, че не само не се обсъжда модификация или отмяна на този механизъм, а се предлага нещо подобно и в целия сектор "Здравеопазване". Вместо да се фокусираме върху конкретния проблем – недостига и емиграцията на медицински сестри, който е сериозен и хроничен – виждаме предложения в бюджета на Здравната каса за формули, които да увеличават възнагражденията на всички, в целия сектор, без оглед на конкретни нужди", заяви той. 

„Еврото - въпроси и отговори”: Продължава ли България да покрива критериите за еврозоната

Богданов подчерта, че когато това се случва при военните, в МВР, в съдебната система – другите сектори също ще искат същото. Вместо да се признае: "Да, има конкретен проблем и ще го решим целенасочено", се прибягва до лесното решение – "давайте на всички". Но това води до огромен ръст на разходите.

Според него резултатът е -  ако искаме да покрием тези разходи, трябва или да орежем други, и то драстично, или да увеличим данъците. Това са краткосрочните решения. "Винаги стои и възможността да не се прави нищо, но тогава проблемът ще избие с пълна сила догодина или в 2027 г., и ще се сблъскаме с много по-тежка ситуация. С други думи – колкото по-рано се предприемат мерки и се въведе здрав разум в бюджетното планиране, толкова по-малка ще е нужната корекция. Политическата цена – или, както някои я наричат, болката – ще бъде по-ниска", категоричен е икономистът. 

И предупреди, че когато се изпуснат нещата за 2–3–4 години, тогава вече става наистина трудно. И даде за пример съседна Румъния, в която инфлацията там е 8%, предстои орязване на заплати  и замразяване на пенсии.

"Още не сме там, но се движим в тази посока. Никой не може да предвиди точно кога ще избухне дългова криза. Може да харчиш неразумно няколко години и всичко да изглежда наред. До момента, в който изведнъж не е наред. Същото беше и с Гърция преди 15 години – никой не предвиди точния момент", припомни той. 

Целия разговор гледайте във видеото.