Кметът рапър с псевдоним Mr. Cardamom: Как Зохран Мамдани ще промени кулинарната сцена в Ню Йорк (ВИДЕО+СНИМКИ)

Изграждайки голяма част от кампанията си върху храната и отстоявайки „скритите съкровища“ в по-слабо познати части на града, новият кмет на Ню Йорк променя начина, по който нюйоркчани и пътешественици се хранят.

Историческата победа на Зохран Мамдани на кметските избори в Ню Йорк вероятно ще преобрази най-големия и най-посещавания град в Съединените щати по много начини. Но дори преди официалното си встъпване в длъжност, неговият безпрецедентен възход вече променя кулинарната сцена на града и, ако кампанията му е показател, следващите четири години може да насърчат както туристите, така и жителите да посещават нови квартали и да станат по-смели в избора си на храна.

Мамдани отдавна използва любовта си към храната, за да говори на нюйоркчани. Преди да влезе в политиката, той е бил рапър с артистичен псевдоним Mr Cardamom и е заснел музикален видеоклип с индийската кулинарна легенда Мадхур Джафри в заведение за кебапи в Куинс.

През 2020 г. се кандидатира за Държавното събрание на Ню Йорк под лозунга „Роти и рози“. Откакто обяви кандидатурата си за кмет преди една година, той е водил кампанията си в бакалии в Бронкс, водил е политици в афганистански ресторант в Астория, организирал е градско състезание по откриване на скрити места, завършило в любимото му близкоизточно кафене, и последователно е подкрепял семейни ресторанти – „скритите съкровища“ – във външните райони на града, където повечето туристи обикновено не стигат.

Зохран Мамдани – кметът, който пренаписва историята на Ню Йорк (СНИМКИ)

С това Мамдани поставя на картата заведения, останали досега в сянка, които се намират в пряк и в преносен смисъл далеч от някои от най-модните кулинарни дестинации на града. Той също така подчертава резкия контраст между себе си и своя предшественик Ерик Адамс, който често посещаваше лъскави ресторанти в стил нощни клубове.

„Мамдани е аутсайдерът, който се появи от нищото и стана неудържим, хвърляйки светлина върху ресторантите аутсайдери, които нямат дълбоки джобове и оцеляват във време, когато е по-трудно от всякога да се прави бизнес в Ню Йорк“, казва Мелиса Маккарт, която е редактор в Eater NY. „Той посещава по-отдалечените квартали, докато Адамс - частния клуб за членове“, добавя тя.

Само преди няколко месеца Мамдани беше сравнително непозната фигура, а критиците – включително Адамс, бившият губернатор на Ню Йорк Андрю Куомо и съвсем наскоро президентът Тръмп – описаха 34-годишния демократ социалист като неизпитан и твърде радикален, за да ръководи най-големия град в САЩ – позиция, която е съпроводена с бюджет от 116 милиарда долара и глобално влияние.

Снимка: Getty Images

Въпреки това, голяма част от привлекателността на Мамдани се крие в това, че той се представя като кандидат на народа, а това се отнася и за повечето му кулинарни предпочитания. Вместо да бъде сниман в култови за хранене места в Ню Йорк - в кварталите "Сохо", "Уест Вилидж", "Гринуич Вилидж", той често прекарва време на места като обикновени ресторанти за кебап. Един от тях е денонощен и се намира в Джаксън Хайтс, Куинс, а настоящият кмет го посещава още от гимназията.

„Той се бори усърдно за ресторантите, които обича, и често ги споменава“, казва Прия Киршна, кулинарен репортер в The New York Times, която наскоро направи профил на Мамдани за изданието. „Той е човек, който обича да бъде редовен посетител на любимите си места и искрено подкрепя тези бизнеси. Това, което ми направи впечатление, е, че обича храната по един изключително автентичен начин“, казва тя.

Подобно на родител, който примамва капризно дете да опита нещо различно, Мамдани води хората към недостатъчно представените райони на динамичната кулинарна сцена на града.

Как светът реагира на победата на Зохран Мамдани - новият кмет на Ню Йорк

„Мамдани ще насочи повече внимание вероятно към индонезийската и малайзийската“, казва Джонатан Форгош, основател на неправителствената организация за подкрепа на ресторанти Queens Together. Той отбелязва, че и двете кухни споделят определени вкусови профили с индийската и други югоизточноазиатски кухни, които вече са обичани от много нюйоркчани. „Мамдани обича храната и да я споделя. Ще научаваме все повече и повече от него", казва още той.

В скорошно видео с Дейвид Ремник от The New Yorker Мамдани споделя своите три любими ресторанта и ястията, които обича да поръчва. Често си взема биряни и паан. Обича агнешкото адана лафа (ръчно смляно агнешко месо, изпечено с подправки върху плосък хляб), чаша лимонада и гарнитура от хумус и питка в Астория, където живее със съпругата си. А също така обича и koi nur (пикантно сурово говеждо).

Форгош е особено впечатлен от избора на Мамдани за koi nur. „Това е версията на говеждо тартар и едва се намира в менюто – трябва да го знаеш, за да го поръчаш. Фактът, че той познава това ястие, показва, че очевидно разбира от храна“.

След като Мамдани посочва трите си любими ястия в Ню Йорк, Ремник се шегува: „Не знам дали помагаш на тези ресторанти, или ще ги убиеш с рекламата си!“. Засега той очевидно попада в категорията на помагащите.

Снимка: Getty Images

„След това интервю веднага видяхме повече клиенти“, потвърждават собствениците един от ресторантите Читпол и Саситорн Сирибун. „Не се вижда често кандидат да споменава местни заведения извън "Манхатън". Има толкова много малки заведения с храни от различни култури из цял Ню Йорк. Някой като него определено може да покаже, че тук има не само големи и луксозни места“, коментират хората в бранша.

Собственикът на друг ресторант - Ферас Ал Зугие, също споделя това мнение: „Разбира се, че след видеото спечелих повече клиенти. Той ще помогне да се изтъкнат кухни от различни култури и държави“, смята бизнесменът.

Скъпотията „изяжда“ обедната почивка: Колко ни струва един обяд у нас и в САЩ

Форгош вижда в Мамдани уникален и влиятелен кулинарен инфлуенсър. „Тук не говорим за деца, които гледат Instagram, за да намерят следващия модeн тренд. Това е по-широк разговор с по-зряла аудитория. Хората, които гледаха това интервю в The New Yorker, не са толкова запознати с тези храни, и именно това е по-важната част от тази история. Тази група граждани сега ще открие тази храна, ще я възприеме като достъпна и ще поиска да я опита", казва той.

Според него не само кулинарните препоръки на Мамдани ще накарат туристите и жителите на Ню Йорк да станат по-смели в храненето си – това ще направят и политиките му. „Безплатни автобуси? Какъв по-добър начин за нюйоркчани да се придвижват и да изследват храната от безплатните автобуси?“, казва Форгош.

Все пак някои експерти предупреждават, че макар страстта на Мамдани да е основополагаща, политиките му трябва да бъдат приложени на практика, за да подкрепят цялостно индустрия, която се сблъсква с реални трудности – растящи разходи за труд, храна и наеми.

Снимка: Getty Images

„Той превърна храната в повтаряща се тема на кампанията си, но като кмет ще има нужда от правилната експертиза и политическа воля, за да преодолее бюрокрацията и да превърне думите в реални регулаторни реформи, които подкрепят бизнеса с храни, без да го подкопава чрез други скъпоструващи изисквания“, казва Андрю Риджи, изпълнителен директор на The NYC Hospitality Alliance. „Това е политически балансиращ акт, който трябва да овладее, но храната остава мощен начин за насърчаване на общностите и празнуване на разнообразието на града. Това е нещо, което определено трябва да запази като централна тема през цялото си управление“, категоричен е Риджи.

Победата на Мамдани не е само тласък за семейните ресторанти в кварталите извън центъра, но вероятно ще се отрази благоприятно и на уличните продавачи на храна в Ню Йорк, много от които са имигранти и са били подложени на страх от акции на имиграционните служби и на неудобства заради остарялата система за разрешителни в града. Мамдани настоява за мащабна реформа, включително разширяване на броя на разрешителните за улични продавачи в цял градски мащаб.

Един от въпросите, върху които Мамдани акцентира в кампанията си, е намаляването на „халалфлацията“ – термин, който той измисля във видео от януари 2025 г., в което описва трудностите на уличните продавачи, принудени да повишават цените си заради нелегалния пазар на разрешителни. Вместо да плащат няколкостотин долара на града за разрешително, ограничените квоти са създали черен пазар, при който продавачите са принудени да плащат по над 20 000 долара годишно, само за да имат право да продават обикновени ястия. Както отбелязва той: „Пилето с ориз вече струва 10 долара или повече. Време е халалът отново да стане 8 долара.“

Снимка: Getty Images

„Мамдани разбира проблемите, с които се сблъскваме, и задава тон за реформа на системата, така че тя да може да доведе до процъфтяваща улична кулинарна култура“, казва заместник-директорът на The Street Vendor Project - Карина Кауфман-Гутиерес. Това е неправителствена организация, която защитава правата на уличните продавачи. „Той насочва вниманието към имигрантските общности – не само към техните нужди, но и към техния успех“, твърди Кауфман-Гутиерес.

Мамдани вече е насърчил много нюйоркчани да приемат нови идеи. Продължавайки да празнува разнообразните кухни на града и да изкушава любопитните да излязат извън зоната си на комфорт и да посетят различни квартали, той може наистина да успее да напомни на хората за множеството култури, които винаги са правели Ню Йорк такъв, какъвто е.