Въпреки призивите: Президентът наложи вето на промените в закона за „Лукойл”

Държавният глава Румен Радев наложи вето върху измененията в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, във връзка с управлението на активите на "Лукойл" в България - рафинерията в Бургас.

Президентът счита, че промените в закона водят до подкопаване на правовия ред в страната, противоречат на основни европейски правни норми и пораждат висок риск за публичните финанси. Той осъжда отмяната на административния и съдебния контрол върху актовете на длъжностните лица и върху договорите, сключвани от особения управител, като според него това "накърнява по недопустим начин конституционното право на защита". 

Ето какво гласят част от основните мотиви:

"В закона липсват каквито и да е други ограничения в правомощията на ОТУ: не е предвидено при наличието на какви предпоставки той ще може да извършва разпоредителни сделки с акции, с дялове от капитала или с имущество на предприятието, за чието управление отговаря, каква процедура ще следва, няма никакви ограничения относно лицата, с които ще договаря подобни разпоредителни сделки. Възлагането на особения управител на правомощия да извършва разпоредителни сделки с акции или дялове от капитала на предприятието, както и да се разпорежда или да отчуждава имущество на дружеството представлява непряко одържавяване на предприятието. Буди недоумение и обстоятелството, че на Министерския съвет се вменява правомощие да издава предварителни одобрения за извършването на разпоредителни сделки с имуществото на предприятия, които се управляват от особения управител.

От една страна, Министерският съвет няма конституционно правомощие, което да му позволява да се намесва пряко в осъществяването на разпоредителни сделки на предприятия, които са частна собственост. От друга страна, не е ясно защо одобрението ще се дава от Министерския съвет като колективен орган, а не от ресорния министър на икономиката и индустрията. Само този министър разполага с предметната компетентност да преценява извършването на разпоредителни сделки от гледна точка на тяхната целесъобразност, от гледна точка на тяхното съответствие с обичайната търговска практика или с правото. Министерският съвет не може да бъде използван за параван, зад който да се прикрива колективна безотговорност.  

Законопроектът е разгледан от водещата Комисия по енергетика в нейно извънредно заседание, което е проведено половин час след постъпване на законопроекта в Народното събрание и според видеозаписа на сайта на самото Народно събрание е продължило по-малко от половин минута.

На заседанието на водещата комисия са присъствали единствено представители на управляващата коалиция, а по законопроекта не е провеждано обществено обсъждане, липсва финансова обосновка, няма никакви експертни становища, нито становища на заинтересовани лица. 

Мотивите към законопроекта са съвсем кратки и повърхностни. Те не обясняват нито защо се налага приемането на такива ключови промени, нито какви конкретни цели преследва законодателят с тях. Законът ограничава конституционни права на гражданите и юридическите лица, а при липсата на мотиви на законодателя не може изобщо да се прецени дали тези ограничения се отнасят към преследването на легитимни цели и дали са пропорционални спрямо тях.

Налагането на санкции спрямо фирма – собственик на обекти от критичната инфраструктура на страната несъмнено изисква от правителството да предприеме бързи мерки, за да гарантира, че снабдяването на страната с нефт и нефтопродукти няма да пострада. Това обаче не може да служи за извинение Народното събрание да приема закони, с които се погазват Конституцията и законите на страната.

Последиците ще се изразяват както в подкопаване на върховенството на правото, така и в неразумно висок риск за публичните финанси, тъй като срещу държавата потенциално могат да бъдат предявени правни искове с претенции за значими парични обезщетения".

Днес лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призова държавния глава да вземе решение по казуса възможно по-скоро и преди крайния срок за въвеждане на американските санкции - 21 ноември: "Единствено го моля да се произнесе сега дали ще пусне закона за "Лукойл", а не в последния момент. Ако наложи вето, да имаме време да го преодолеем, защото иначе има още една процедура. Делян Пеевски, Кирил Петков или Асен Василев няма да вземат рафинерията - ще вземем геостратегическо решения с нашите партньори", коментира Борисов. 

А преди това държавният глава заяви, че ако целта на управляващите беше да не затворят рафинерията, досега щяха да са назначили особен управител.

Припомняме, че на 7 ноември, след становището на Министерството на финансите на САЩ, че компанията Gunvor Group е „марионетка на Русия”, народните представители приеха на първо и второ четене да разширят правомощията на така наречения особен управител, който да поеме ръководството над рафинерията в Бургас. Така целият контрол ще бъде в ръцете на държавата и всички решения ще се взимат след одобрението на Министерския съвет. Те няма да подлежат на спиране и съдебен контрол.

На 30 октомври стана ясно, че дъщерното дружество на „Лукойл“, което управлява международните активи на групата, е получилo предложение от швейцарско-холандския търговец на енергоресурси Gunvor Group за неговото придобиване, и го е приело. 

Всичко започна, когато САЩ наложиха санкции на руските петролни гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“ - първите рестрикции срещу Москва след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Мярката цели да ограничи приходите от руския петрол, които финансират войната срещу Украйна. Подобни санкции наложи и Великобритания, докато Европейският съюз обмисля разширяване на ограниченията срещу руските енергийни компании. На 21 ноември ще бъдат прекратени текущите сделки с "Лукойл".