Кабинетът внесе в парламента бюджетите на държавата, НЗОК и ДОО

След паузата и прекъснатия диалог - бюджетът тръгна на скорост! Правителството се събра и, без да чака повече работодателите, одобри бюджетите на Общественото осигуряване, Здравната каса и държавата. Така от дебата отпаднаха и синдикатите. План-сметката беше внесена и в Народното събрание.

Диалог, според премиера, така или иначе е имало. Работодателите обаче не са съгласни и коментираха, че разговорите не са били проведени така, както трябва, техните мнения не са били потърсени или пък взети предвид. На обратната позиция застанаха синдикатите, които обвиниха своите колеги работодателите, че заради тях не се е провел Националният съвет за тристранно сътрудничество и те не са могли да представят своите становища. Сега ще трябва да изчакат разглеждането в парламента.

„Ще посветим заседанието на проектобюджета. Той ще бъде внесен още днес в Народното събрание. План-сметката е коалиционна - не е лява, дясна, либерална или консервативна. Тя не създава политики, а ги следва". Това съобщи министър-председателят Росен Желязков преди началото на правителственото заседание в четвъртък.

Трудовото законодателство е категорично - държавата регулира работните отношения и въпросите за жизненото равнище задължително в сътрудничество и след консултации с работодатели и синдикати. След провала на два тристранни съвета, работодателите казват - това условие не е изпълнено. Но според премиера - диалог е имало.

„Проведохме социалния диалог през последните седмици, макар и не във формат НСТС. Чухме аргументи, становища и критики от всички участници в обществено-политическия живот. Възможен ли е друг бюджет? При тази геополитическа и национална ситуация - не. Или ни упрекват, че има реформи, или, че са твърде много. Твърдят, че разходната част на бюджета е неоправдана. Дебат се прави, когато има достатъчно време за него", коментира премиерът.

Критиките за липса на реформи в план-сметката на държавата министър-председателят отхвърли с подготовка на такива в бъдеще време. Защото целта сега е стабилност, тъй като реформи в бурни времена не се правят.

„През 2026 г. със социалните партньори ще говорим за инвестиции и реформи - в данъчноосигурителния и пенсионния модел, както и в администрацията. Искаме аргументиран, а не стихиен социален диалог”, каза Желязков.

Синдикати и ГЕРБ на среща за параметрите на бюджета: Промени засега няма да има (ОБЗОР)

По думите му има различни очаквания - всички за повече. "Повече държава, но и либерална икономика, повече социални разходи, но без промяна в приходоизточниците, повече възнаграждения, но по-ниско преразпределение, повече разходи за сигурност, образование и здравеопазване и повече инвестиции, но без промяна на данъчноосигурителния модел", обобщи Желязков.

"Очакванията за бюджета са по-големи, но надеждите са той да стабилизира публичните финанси, за да проведем дългоотлагания разговор. Междувременно разходите ще нарастват, а приходите не със същите темпове", смята премиерът.

Според бюджета минималната работна заплата ще бъде 1213 лева (620,20 евро) от 1 януари 2026 г. Размерът ѝ ще се повиши с 12,6% или със 136 лева спрямо сегашната ѝ стойност. Минималната часова работна заплата ще достигне 7,31 лева (3,74 евро). По-високият размер на минималното възнаграждение ще увеличи доходите на близо 600 000 души.

Средната пенсия през 2026 г. ще достигне 541,20 евро. Това предвижда проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., който беше одобрен от правителството. 

Очаква се размерът на средната пенсия да се повиши номинално с 8,5%. Ръстът надхвърля повече от два пъти прогнозираната стойност на средногодишната инфлация за догодина от 3,5%, което означава, че покупателната стойност на доходите на възрастните хора ще се увеличи.

Предвижда се от 1 юли 2026 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., да се осъвременят по швейцарското правило с между 7% и 8%. 

Бизнесът категорично не приема диалог да е имало. Според тях държавата демонстрира, че тристранния съвет е просто формална процедура, на която няма значение кой какво ще каже.

„Няма да бъдат взети нито едно от нашите предложения и отговорността остава в Министерски съвет и НС, което трябва да обсъди и приеме бюджета. За нас остава неясно мотивацията за това да се отказваме от реформи и да продължаваме с тези неправилни политики. Нямаме комуникация, нямаме диалог”, заяви Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ.

Коментарът на синдикатите

От своя страна, на извънредна пресконференция от КНСБ дадоха своята оценка за бюджета, като я определиха като "възможен компромис", при който "никой не е доволен". Президентът на синдиката Пламен Димитров изрази остро разочарование от поведението на работодателските организации, които не се явиха на заседанието на Тристранния съвет.

"Ние сме дълбоко разочаровани от поведението на работодателските организации, които всъщност поставиха под сериозен риск тристранния диалог със своето поведение", заяви Димитров. Той контрира твърденията им, че не са участвали в процедурата, като уточни, че те са присъствали на всички комисии и на надзорните съвети на НОИ и Здравната каса, където са се обсъждали бюджетите.

Според анализа на института към КНСБ, представен от Любослав Костов, прогнозите на финансовото министерство за пазара на труда са позитивни. За 2025 г. се очаква ръст на заетостта с 1.6% и спад на безработицата до 3.6%, което е "естествено равнище на безработица". Според Костов "за поредна година ръстът на минималната работна заплата не доведе до спад на заетостта и не доведе до ръст на равнището на безработицата", което опровергава дългогодишните тези на работодателите.

Пламен Димитров обясни, че държавният дълг през 2025 г. е 8,83 млрд. евро и е разпределен за рефинансиране на стари заеми (1,6 млрд.), покриване на дефицита (3,3 млрд.) и капитализация на държавни дружества (3,9 млрд.), основно в енергетиката. За 2026 г. е заложен държавен дълг в размер на 10,25 млрд. евро.

Така, без да е особено харесван от никой от социалните партньори първият бюджет на България в евро влиза за обсъждане в Народното събрание. На ход са депутатите - първо в Комисията по бюджет и финанси, а след това и в пленарната зала. А според финансисти, занимаващи се от години с бюджетните процедури, това не само ще е първия бюджет на България в евро, но и първият, който не е бил обсъден на Тристранен съвет.